— Да, разбирам — тъжно отвърна той. — Питам се къде ли е Елфи, защо не дойде тук.
Извади портфейл от крокодилска кожа, изтегли визитна картичка и ми я подаде.
— Имам насрочени срещи през целия ден, но предполагам, че ще мога да наминавам периодично до утре сутринта. Ако наистина пожелае да ме види или ако се чуете с Елфи, отседнал съм в „Уестууд Маркуиз“.
— Имате ли телефонния номер на Елфи у себе си?
— Разбира се. — Извади от портфейла визитка, подобна на първата.
Със син химикал на гърба й бе записан номер, предшестван от кода на централата във Вали.
— Ще намеря лист и химикалка, за да го препиша.
— Вземете я — каза Кен. — Знам го наизуст.
10.
Той тръгна, а аз се върнах в стаята на Луси. Все още спеше и аз оставих на рецепцията бележка с името си и съобщение за доктор Ембри.
После набрах номера на отдел „Разследвания“ към полицейски участък „Ел Ей запад“ и помолих да повикат Майло.
— Какво има, Алекс?
— Луси е направила опит за самоубийство снощи. Извън опасност е, но е напълно изтощена. Аз съм в болницата „Уудбридж“ във Вали. Ще я задържат тук известно време.
— По дяволите! Какво е направила, прерязала е вените си?
— Завряла глава в газовата фурна.
— Ти ли я намери?
— Не, нейният полубрат. Имала късмет, че минал край сградата, защото е търсел другия брат, и я видял през прозореца — коленичила на кухненския под. Кажи, че не е провидение.
— Завесите не били спуснати, а главата й била във фурната, така ли? Какво е това, вик за помощ ли?
— Кой може да каже? Пред мен не е казвала нищо, което да ме предупреди.
— Господи, Алекс! Какво, по дяволите, се е случило?
— Сложно е. По-сложно, отколкото допускаш.
— И не можеш да ми обясниш?
— Не, всъщност е наложително да го направя. Но не по телефона. Кога можем да се видим?
— Ще се връщаш ли в града?
— Да.
— „При Джино“ на Четиридесет и пета улица.
Заведението на Джино Тратория е недалеч от полицейския участък „Ел Ей запад“. Карирани покривки върху масите, окачени бутилки „Кианти“12, тежки вина.
Дори денем вътре цари полумрак, разпръскван от свещи, поставени в обковани с махагон глобуси, които никой никога не е почиствал. Тази върху масата на Майло — в един ъгъл в задната част на помещението, го осветяваше изотдолу и подчертаваше всяка издатина по лицето, придавайки му вид на готически водоливник, страдащ от хронични болки в гърба.
Носеше черен костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка. Дори отдалеч можех да позная, че скоро се е подстригвал — по военному късо на тила и над ушите, но с дълги, безредни кичури до нивото на слепоочията.
Пред него бяха оставени две бири. Премести едната към мен. В сивкавия полумрак зелените му очи бяха придобили сиво-кафяв оттенък.
— Как става така, че изведнъж вече можеш да говориш с мен?
— Защото Луси ме помоли. Казва, че някой се е опитал да я убие и иска ти да я защитиш. Мисля, че е някакво временно заблуждение вследствие на поетия газ… или форма на самозаблуда, тъй като не може да приеме факта, че сама е опитала да сложи край на живота си. Но изпълнявам молбата като професионално задължение.
— Как си представя, че някой се е опитал да я убие чрез газ? Като я е завлякъл за косите в кухнята и е заврял главата й във фурната?
— В момента не е в адекватно състояние, за да обсъжда подробности.
— Спомняш ли си четирите телефонни позвънявания, за които спомена? Изглежда, някой е проверявал дали си е вкъщи.
— Каза ми за тях. Каза, че според теб не било нищо сериозно.
— Мислех така, защото тя мислеше така. Каза, че може да е просто техническа повреда в апарата — линията непрекъснато се губела. Обсъждаше това съвсем спокойно, дори се запитах дали просто не бе почувствала нужда да поговори с някого.
— Убеден съм, че е било така. Всъщност това е част от онова, което предстои да ти кажа. Мисля, че тя много те харесва. Призна ми го по време на вчерашния сеанс.
Седеше смълчан, без да помръдне.
12
Известна марка италиански вина и коняци, произвеждани в едноименната област в Италия. — Б.пр.