— Защо частният детектив не е разбрал нищо за това?
— Може би е бил некомпетентен и не е задавал подходящи въпроси. Персоналът пазел в тайна частните ангажименти, от които припечелвал допълнително. Собственикът на ресторанта не одобрявал тази практика.
Отблъсна се назад от масата и протегна крака.
— Значи просто се случи да бъдеш обслужен от нея, а?
— Честна скаутска!
— И по една случайност се хранеше там.
— Има невероятна панорама.
Погледна към френския прозорец.
— Сякаш е необходимо да отидеш другаде, за да се любуваш на океана.
— Не се наложи да отмествам канари. Дорис ме взе просто за един бъбривец, който дава големи бакшиши. А си струва човек да поразсъждава над наученото, не мислиш ли? Карен отговаря на момичето от съня. Изчезнала е в нощта преди празненството. Грандиозно събиране като онова в „Убежище“ вероятно е изисквало няколко дни подготовка. Може би е отишла по-рано. Ако Шей са й предложили работата и нещо се е случило с нея, това не е ли сериозна причина да избягват срещите с бащата? Прибави Трафикънт и неговото изчезване — и съвпаденията стават твърде много, за да са случайни. Не мислиш ли?
Отиде до прозореца.
— Добре, успя да провокираш размисъл у мен, но да не забравяме, че основната причина всичко това да излезе наяве е сънят на Луси. И все още не знаем какво се е случило в действителност.
— Изчезването на Карен Бест е факт и няма безболезнен начин, по който Луси да го узнае. За разлика от празненството, „Таймс“ не е публикувал репортаж за него. Според Бест всички по-големи вестници са отказали да отпечатат съобщение за нейното изчезване.
Взех броя на „Потребителят от крайбрежието“ и му го подадох.
— Платил е за това. Изданието било закрито скоро след публикуването на материала. Съмнявам се, че фигурира в каталозите на която и да е библиотека.
Прочете статията, докато аз се любувах на чайките.
— Може би е прекарала нощта с мъж. Мъж, който я е качил на стоп и й е сторил нещо — казах, след като престана да чете.
— Трафикънт?
— Бил е известен.
— После какво? Зарязва я още същата нощ? Или се е забавлявал с нея отново в събота?
— В съня Луси говори за светлини и глъчка. Може би това са били хората от обслужващия екип, които са подготвяли тържеството. Но по-скоро е самото тържество.
— Сънят — повтори той, като клатеше глава. — Значи е била там да припечели допълнително в събота. Сервирала е изискани блюда и напитки на стотина човека, а никой не си спомня за нея.
— Няма доказателства, че шерифите или Барнард са се досетили, че е присъствала на празненството.
— Може би защото Карен не е била там. — Размаха статията във въздуха. — Това е подробен материал, публикуван в регионално списание. Предполага се, че все някой местен жител го е прочел.
— Материалът е поместен шест месеца след изчезването на Карен. Кой ще си спомни за сервитьорка, обслужвала го преди половин година? При присъствието на Лоуел и множество кинозвезди кой би забелязал обслужващия персонал? Би било добре да открием Феликс Барнард и разберем дали пази документацията по старите случаи, по които е работил, но аз не успях да го открия в указателя. Ще е от полза и повече информация за миналото на съпрузите Шей. Като например дали са се залавяли с някаква незаконна работа след празненството у Лоуел. Мога да посетя отново „Пясъчният долар“ и се опитам да науча повече от Дорис Райнголд. Готвачът, нает за празненството, също е потенциален източник на информация. Да проверим стари регистри или лични архиви, които биха потвърдили присъствието на Карен в „Убежище“. Някакъв мъж на име Нунес от ресторант „Скоунс“.
— Покойник — каза Майло. — Починал от СПИН преди няколко години.
— Познаваш ли го?
— Рик го познаваше. Дошъл за превръзка на порязан пръст в „Бърза помощ“. Няколко пъти ходихме в неговия ресторант и ни откъснаха главите. Зеленчуци, каквито никога не бях виждал, а порциите бяха с намален грамаж. — Почука леко с пръст по стъклото.
— Намери ли нещо за Трафикънт в компютърния архив?
Поклати глава:
— Нищо в НКИС17. Нямах време да преразглеждам данъчните регистри. Ти свърза ли се с неговия издател?