— Добре — примирих се и поклатих глава. Цялата тази работа с тайната операция на Венсан много ме объркваше. Превръщах се в параноичка.
— Какво правиш тук? — попита Венсан. — За пръв път те виждам на работа, от която има някаква полза. Не че от писането на домашни няма полза.
Тъкмо се канех да му разкажа всичко и да извадя развълнувано книгата, за да му я покажа, когато се поколебах. Не исках той да вижда… Все още не. Не и преди да разбера за какво става въпрос. Може би гордостта ме накара да се въздържа, но исках да видя изражението му, когато му поднеса разрешението на загадката и безценната информация, която той нямаше начин да открие другаде.
— Отегчавах се. Реших да свърша нещо различно.
— Отегчавала ли си се? — погледна ме слисано Венсан. — През изминалата седмица и половина беше четири пъти на кино с Виолет, двамата с теб се виждахме… е, не колкото ми се искаше…
— Какво си намислил за тази вечер?
— Обичайните скучни ревенантски неща — отвърна той с известно неудобство, след това въздъхна и ме погледна в очите. — Кейт, нали знаеш какво правя?
— Не знам — отвърнах аз, неспособна да скрия горчивината в гласа си.
Венсан ме привлече към себе си.
— Искаш ли да прекратя. Само кажи.
— Не — поклатих глава и Венсан ме прегърна.
— Обичам те, Кейт — прошепна той.
Затворих очи и се сгуших до него.
— Уговорката за утре вечер остава, нали? — прошепна той.
Отдръпнах се от него и се усмихнах.
— Пица и филм в частното ни кино, нали? Не бих пропуснала за нищо на света!
— Да, старая се да те извеждам сред стил и блясък. Не мога да ти позволя да ме забравиш през трите дни, докато спя.
— Да, сигурно! — Изтеглих го до вратата. — Деди ще се върне след няколко минути и никак не ми се иска да реши, че пренебрегвам работата.
— Твоят деди ме харесва — опъна се Венсан.
— И не само той — отвърнах аз и отворих вратата, след което се престорих, че го избутвам на улицата. Затворих след него и му изпратих звучна въздушна целувка през прозореца. Той се засмя и потегли към своя квартал.
Върнах се бързо в склада, пъхнах книжката в чантата си, след това внимателно прибрах кутиите по местата им в шкафа. Тъкмо заключвах, когато чух, че входната врата се отваря и деди ми извика, че се прибира.
— Отзад съм — провикнах се аз и усетих как гласът ми потрепери заради обзелата ме паника. Все още стисках в ръка ключа от склада. Как да го върна в чекмеджето, без дядо ми да забележи? Излязох отпред и се стегнах, доколкото беше възможно, отправих му пленителна усмивка и го попитах как е минала срещата.
— Страхотен имот, ma princesse. — Той бързо се отправи отзад, за да закачи палтото си. — Още един наддава за него, така че не мога да кажа със сигурност, че е мой — прозвуча приглушеният му глас. Бързо откъснах тиксо, притиснах ключа към лепкавата страна, отворих чекмеджето и го върнах там, откъдето го бях взела. Тъкмо затворих, когато деди се върна.
— Нещо интересно, докато ме нямаше — попита той и застана до мен зад бюрото.
— Да видим… френският президент се отби. Бриджит Бардо. А, да, после наминаха Ванеса Паради и Джони Деп. Купиха си статуя за един милион евро. Знаеш как е, нищо по-различно от обикновено.
Той поклати весело глава и започна да драска нещо в тефтера с ангажиментите си. Целунах го за довиждане и си наложих да не хукна към вратата.
15.
Когато се прибрах, хвърлих домашното си на един стол и седнах на леглото с книгата. Отначало беше трудно. Все едно четях „Беулф“21 на английски — имаше доста думи, които не разбирах. Постепенно обаче магията на разказа ме плени и аз се почувствах така, сякаш участвах заедно с героите. Годерик бе деветнайсетгодишен ревенант, а Елиз момичето, за което се бе оженил няколко месеца преди да умре.
Елиз била до него, когато Годерик се събудил в деня на погребението. Тя му дала храна и вода и той получил своето безсмъртие. Научили какво представлява от човек на братството, който притежавал дара на прозрението и видял светлината му.
Двамата започнали да се местят всеки път, когато той умирал, така че местните да не заподозрат нещо. Тя остарявала и им се наложило да сменят версията си, започнали да твърдят, че са майка и син. След няколко години Елиз се разболяла. Годерик повикал guerisseur22, който да я излекува, а лечителят веднага разбрал какъв е Годерик по аурата му.
21
Староанглийска легенда за герой, който се притичва на помощ на измъчван от чудовището Грендел и майка му. — Б.пр.