— И така, mon ange, плановете ни остават ли или предпочиташ да правим нещо различно тази вечер? — попита той и лекичко гризна ухото ми, докато аз се преструвах, че чета учебника по химия.
За пети месец преживявах големия сън на Венсан. Първия път не знаех какъв е той и когато попаднах на привидно мъртвия Венсан, уплахата ми беше толкова силна, че едва не ме вкара в гроба. Хубавото бе, че разбрах какво представляват ревенантите.
Вторият месец беше, когато разбрахме, че можем да общуваме дори когато спи. После това състояние се превърна в нещо обичайно. Прекарвахме вечерта, преди той да заспи, в частното кино на приземния етаж. Гледахме филм и хапвахме пица, след това Венсан ме изпращаше до нас и се сбогувахме. На следващия ден не ходех у тях — той не искаше да го виждам мъртъв по време, когато не можеше да общува с мен. Затова пък през следващите два дни, когато той можеше да излиза от тялото си и да разговаря с мен, прекарвахме заедно всяка секунда, стига той да не беше дежурен с двама от братството.
Отначало не му позволявах да идва у нас, когато спеше. Сега обаче нямах нищо против. Стига да знаех, че е около мен, не се стрясках. Напротив, обичах да заспивам, докато той ми шепнеше нещо. Какво по-романтично от това да чуваш как гаджето ти шепне красиви думи, докато се унасяш?
Кълна се, че сънищата ми бяха по-хубави, когато той беше с мен. Бях сигурна, че ми внушава красиви идеи през цялата нощ, но когато споменах пред него подозренията си, той отвърна, че никога не би се възползвал от дама, докато тя не е в пълно съзнание. Игривата му усмивка, докато го казваше, съвсем не беше убедителна.
— Задължително ще гледаме филм — рекох аз.
Венсан кимна и ми се стори по-напрегнат от обикновено.
Въпреки че щеше да заспи по някое време през нощта, той започваше да отслабва няколко часа преди това. Този месец обаче изглеждаше по-зле от обикновено. Беше наистина много зле.
Тъмните кръгове под очите му приличаха на синини. Беше силно прежълтял, с изопнато лице, изтощен, сякаш бе участвал в маратон.
— Венсан, знам, че обещах да не ровя за подробности във връзка с „експеримента“, но онова, което правиш, би трябвало да ти даде сили, а очевидно не се получава. Дори бих казала, че има обратен ефект.
— Да, знам. Всички са буквално изперкали колко зле изглеждам. Както вече ти казах, нещата първо трябва да се объркат, а след това ще се оправят.
— Има объркване, а има и… насинено око. — Плъзнах пръст по синия кръг.
— След три дни ще бъда като нов — рече Венсан и ме погледна така, сякаш му беше трудно да повярва на думите си.
— Добре — свих примирено рамене и скръстих ръце. — Кажи сега… какво ще дават тази вечер в „Le Cinema de la Maison“26?
Първоначално се стрясках от енциклопедичните знания на Венсан за киното.
— Мислех, че след като не си ги гледала, най-добре да видим или „Белязания“27, или „Криле на желанието“28 — отвърна той.
Обърнах двете дивидита, които той ми показваше.
— Изобщо не съм в настроение за кървава картелна война през 1980 в Маями, артхаус немският филм за ангели-хранители май е по-подходящ.
Венсан се усмихна уморено и посегна към телефона, за да поръча пици.
Погледнах часовника. Оставаха ни няколко часа заедно, преди той да ме отведе вкъщи. След това разполагах с цял един ден, през който Венсан нямаше да има никаква представа какви ги върша. А аз исках точно това.
17.
В събота сутринта излязох от нас, готова за ежеседмичната тренировка, но отпред не ме чакаше никой. Чак сега се сетих, че Венсан нямаше как да ме посрещне. Дори като дух. Днес щеше да потъне в безпаметен сън.
Набрах кода, когато пристигнах в „Ла Мезон“, влязох в двора и почуках на вратата, както правех винаги, когато Венсан не беше с мен. Гаспар отвори изненадано, след това побърза де се извини.
— Мила Кейт — рече той, излезе навън и ме въведе в къщата. — Съвсем забравих за заниманието ни. Трябваше да ти позвъня, за да отложим. Шарлот се обади тази сутрин. Шарл е изчезнал.
— Как така изчезнал?
— Изглежда е изчакал Женвиев да пристигне, след което е изоставил Шарлот. Тази сутрин оставил бележка, в която им пише да не се безпокоят за него, че известно време нямало да бъде на разположение. Имал нужда да отиде някъде, за да „проясни“ мислите си. — На Гаспар винаги му личеше, че се насилва, когато се опитва да използва съвременни изрази.
27
Филм от 1983 на Брайън де Палма по сценарий на Оливър Стоун с участието на Ал Пачино и Мишел Пфайфър. — Б.пр.