— Ще отиде ли някой да го потърси?
— Откъде да започнем? — отвърна той. — Шарлот и Женвиев ще останат да чакат където са, поне за момента, в случай че реши да се върне. Аз пък съобщих на най-близките и доверени от братството и съм сигурен, че те ще разпространят новината. Може някой да го е зърнал някъде. — Той сведе поглед към пода, сякаш в плочите се криеше тайната на местонахождението на Шарл, след това се отърси от налегналите го мисли. — Както и да е, трябва да звънна на още няколко места, така че би ли ме извинила.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Не, няма с какво — отвърна той, докато вървеше към двойното стълбище.
— Тогава ще остана — провикнах се след него.
— Да, да — отвърна разсеяно и се скри в коридора на горния етаж.
Останах на място и се почувствах ужасно, в пълно недоумение какво е намислил Шарл този път, след това си представих колко е притеснена Шарлот. Щях да й пиша в мига, в който се прибера.
Погледнах по коридора към стаята на Венсан и едва намерих сили да не вляза да проверя как е. Той дори нямаше да разбере, но аз реших да се държа прилично. Поне този път.
И тогава ми хрумна. Та това бе най-подходящият момент да преровя библиотеката на Жан-Батист. Изчаках няколко секунди, чух, че Гаспар затваря вратата на стаята си, след това се втурнах нагоре по стълбите и се отправих към библиотеката.
За мен тази стая беше истински рай. Никога не бях влизала тук сама — само с цяла група на две от срещите им, на които присъствах. А сега бях сама и можех да разглеждам до насита. Тук бяха подредени хиляди томове, много от които със сигурност посветени на ревенантите, подредени чак до тавана, до които можеше да се стигне единствено със стълба.
Откъде да започна? Знаех какво искам. Трябваха ми новите придобивки, които Гаспар като неофициален библиотекар и специалист по проучванията на братството все още не бе намерил време да прегледа. Бях напълно убедена, че ако той беше виждал „Безсмъртна любов“ — и я бе прочел — щеше да е проверил възможността с guerisseur и Венсан щеше да ми е разказал.
Трябваха ми няколко минути, за да прегледам полиците, също както направих в библиотеката на деди, и да се ориентирам в лабиринта от книги. Макар да имаше някакъв ред, така и не успях да разбера какъв е той. На гръбчето на всяка книга имаше малък етикет с референтен номер, също както в обществена библиотека. След като огледах бързо стаята, забелязах нещо, което сгря сърцето ми: огромен дървен шкаф с десетки чекмеджета. Гаспар имаше старомоден каталог с картички. Прииска ми се да го разцелувам.
На книгата на деди не бе написано името на автора, затова се прехвърлих на чекмеджетата, в които книгите бяха каталогизирани по заглавията. С огромна изненада открих „Безсмъртна любов“, заглавието беше записано със старомодни печатни букви. Не откъсвах очи от него и не можех да повярвам, че съм го открила толкова лесно. Под заглавието, в десния ъгъл, с цифра от децибалната система на Гаспар, той беше записал на френски: „Ill um. manu. 10th century, Fr.“29. Запомних номера и продължих да търся.
Оказа се… че съвсем не е толкова лесно, колкото си мислех. Книгата не беше на полицата, на която трябваше да е. Там бяха подредени архивни кутии, в които по всяка вероятност имаше други илюстрирани ръкописи. Не я намерих и на съседните полици. Претърсих цялата стая, като отново се опитах да разбера системата на подреждане на Гаспар. Близо до прозореца забелязах рафтове, които не бяха натъпкани с книги като другите. Когато ги огледах по-внимателно, забелязах малка метална плочка отпред, на която беше гравирано „A lire“ („За четене“).
Сърцето ми се разтуптя, когато прокарах пръсти по книгите и забелязах, че и те са номерирани. Благодарих на боговете на прецизните хора и тогава я видях. Открих правилния номер на корицата на кутия за архивни документи. Отворих я и я видях вътре, подвързана в същата ръждива на цвят кожа като екземпляра на деди.
Извадих внимателно книгата и върнах кутията на място. След това отнесох томчето до малката маса, отрупана с какви ли не издания, седнах и я отворих. Годерик и Елиз се държаха за ръце на рисунката, която беше почти същата като на дядовата книга.
Започнах да разгръщам страниците, за да намеря откъса с guerisseur, когато чух стъпки и бравата щракна. Обзета от паника, пуснах книгата в чантата си, грабнах друг том от купчината пред мен и го отворих.