Стигнах до Маре с метрото и тръгнах по тясната Рю дьо Розиер, прочула се с лоша слава през Втората световна война, тъй като тук правели хайки на евреите, за да ги изпратят в концентрационните лагери. Един еврейски кулинарен магазин все още пазеше дупка от куршум на витрината. Собствениците я бяха оставили като доказателство за най-черното време от историята на квартала.
Наближих края на улицата и видях трите известни магазинчета за фалафели. Отправих се към зелената фасада на едното и забелязах, че Джорджия вече е седнала на една маса. Беше дошла навреме. Това бе личен рекорд за нея.
Докато похапвахме сочни сандвичи с фалафели, обилно полети със сос тахини, двете със сестра ми обсъдихме последните два дни.
— Значи гаджето ти трябваше да умре, за да излезеш с мен — пошегува се тя.
— Не е мъртъв, спи. А ти си заетата, която не се мярка.
— Да, да си гадже на рокзвезда поглъща цялото ми свободно време. — Тя се престори, че замята коса през рамо, въпреки че косата й беше твърде къса, и отхапа от питката.
— Рокзвезда ли? — пошегувах се аз. — Той кога получи повишение?
— Ха-ха — сряза ме Джорджия. — Сама ще се убедиш следващата събота. Трябва непременно да дойдеш. Така че… казвай. Какво става с търсенето на чудодеен лек за Венсан?
— Май попаднах на нещо — признах, наведох се към нея и стиснах развълнувано ръката й.
— Какво? Казвай какво е? — ококори се Джорджия.
Внимателно избърсах ръце, след това взех салфетка за всеки случай и извадих книгата на дядо от раницата. Обърнах първата страница, за да й покажа портрета. Тя го огледа добре.
— Леле, дъртата забърсала младо гадже.
— Джорджия!
— Извинявай, не се сдържах. Казвай какво си открила.
Пъхнах книгата обратно в чантата и й разказах.
— Олеле, значи си задигнала нещо от библиотеката на Жан-Батист?
— Само за един ден. Не знам какво ме накара да я скрия от Виолет.
Джорджия изви вежда, за да ми покаже, че чувствата й към Виолет не са се променили.
— Както и да е, сега разполагам с някаква тайнствена информация и тръгвам из Сен Куен да издирвам безименен лечител, чието семейство може да е измряло преди векове.
— Ще издирваш значи. Съвсем като Нанси Дру31. — Сестра ми се усмихна. — Налага се да ти купя права пола и огромна лупа. — Само за секунда изражението й се промени от глуповато в много сериозно. — С какво да ти помогна?
— Първо, помогни ми да върна книгата в галерията на дядо. Трябва да го разсееш, докато я върна на мястото й. Предпочитам обаче сама да се заема с издирването, защото дори нямам представа откъде да започна.
— Дадено. Ако решиш, че искаш да дойда с теб, само кажи.
Усмихнах се доволно.
— А, да, не споменавай нищо пред Венсан. Не искам да разбере какво съм намислила, преди да се уверя, че съм попаднала на нещо сигурно. Той беше малко… той също се занимаваше с нещо, за което така и не ми каза.
Исках да го кажа пренебрежително, но гласът ми потрепери и ме издаде. Очите на сестра ми се изпълниха със съчувствие.
— О, Кейти Дребосъчеста. Кажи ми какво става?
— Било нещо, благодарение на което щяло да ни бъде по-лесно — нещо като изпитание. Само че не искаше да говори по този въпрос, защото реши, че съм щяла да изперкам. Каквото и да е, не е добро за него. Струва ми се изтощен. Напълно изтощен. Много ме е страх, че това, с което се е захванал, е опасно.
— Малката ми сестричка — въздъхна Джорджия и ме прегърна силно, след това се отдръпна и се замисли над онова, което бях казала. — Първо… надявам се да грешиш и Венсан да не се е заел с нещо глупаво. Второ, мисля, че си напълно права да започнеш собствено проучване, Кейти Дребосъчеста — продължи тя и погали ръката ми. — Ти открай време си по-умната в семейството. Ако мислиш, че ще намериш изход, тогава съм уверена, че ще го намериш. След като си готова с отговора на безсмъртните му проблеми, направо ще зашеметиш мъртвеца.
Усмихнах й се малко по-спокойна. Нищо не бе в състояние да ме успокои така както разговор със сестра ми.
Двете с Джорджия успяхме да си изиграем картите както трябва и върнахме безпроблемно книгата. Дядо бе толкова изненадан, че вижда сестра ми в галерията и че тя проявява интерес към антиките, че аз бързо се извиних, грабнах ключа и се вмъкнах в склада. С облекчение забелязах кутиите по местата, на които ги бях оставила. Деди нямаше да разбере, че един от ръкописите му е бил ваден.