По дяволите. Съвсем бях забравила да кажа на Венсан за концерта.
— Не съм! — отвърна троснато Амброуз. — Казах само, че ще попитам Венсан…
— Кажи на Венсан, че Амброуз иска да дойде — прекъсна го Джорджия. — А, да, кажи и на Жул и Артур. Групата на Себ ще подгрява на страхотна британска банда. Ще вкарам всички.
— Моля те, кажи, че не е близо до Данфер — настоях аз и си припомних квартала, пълен с нума, където се намираше клубът на Люсиен.
— Не. Намира се на Рю дьо Мартър близо до останалите заведения с жива музика. На юг от Манмартър — уточни тя. — Амброуз си иска телефона.
— Държа да подчертая, че не съм поел никакъв ангажимент — избоботи Амброуз. Телефонът ми изпиука. Търсеше ме още някой. Беше Джорджия. Оставих Амброуз на изчакване.
— Не бях приключила. — Чух смеха й аз, когато Амброуз грабна телефона й. — Да дойдеш на всяка цена. Девет довечера. „Диван дьо Монд“ — изкрещя тя и двата номера изчезнаха едновременно от екрана ми.
— Да не би да си въобразяваш, че Амброуз е на сигурно място в ръцете на това торнадо сестра ти? — попита Венсан от другия край на стаята. Лежах на канапето му с учебник по съвременно европейско общество, подпрян на гърдите. Така се бях разбрала с мами и деди. Да прекарвам по-голямата част от уикенда у Венсан, стига домашните ми да са написани.
Тъй като нямах представа какво ще правя, след като завърша гимназия, бях забранила на Венсан да повдига темата. Предполагах обаче, че ще трябва да запиша някакво висше. Сега, след като имах основателна причина да заживея в Париж, трябваше да изкарвам високи оценки, за да имам шанс за университет. Дори и така, година и половина ми се струваше безкрайно дълго време, а след като Венсан беше до мен, открих, че е ужасно трудно да се съсредоточа.
— Джорджия току-що ни манипулира довечера да отидем на представянето на бандата на гаджето й — обясних аз и отново вдигнах учебника.
— Чудесно — отвърна Венсан и се наведе над лаптопа. — Артур и Виолет трябва да се научат да разпускат.
Не споменах, че Джорджия не е поканила Виолет. Сигурна бях, че го направи нарочно. Може би една вечер заедно щеше да повлияе благотворно на отношенията им, стига да успееха да запазят приличие. Замислих се що за характери са и се отчаях.
— Освен това все още не съм се запознал с новия мъж в живота на Джорджия — продължи Венсан. — Досега трябваше да съм проверил дали няма връзки с нума.
Не можах да разбера дали се шегува или не.
— Освен че е маниак на тема мода и се старае като луд да се прави на готин, ми се струва напълно безобиден — обясних аз и обърнах на следващата страница. Усмихнах му се закачливо: — Я ела при мен за секунда.
— А, не — отсече той. — Трябва да довърша имейла до Шарлот, а ти трябва да приключиш с европейската история.
— Когато съм с теб, все едно си имам личен ходещ и говорещ наръчник по история. Не ми трябва да уча. Дори не съм правила проучване за последните си два доклада. Просто си седях кротко и слушах какво ми разказваш.
— Да, но на учителката ти може да й се стори подозрително, ако ме поведеш със себе си, за да ти подсказвам отговорите на изпита.
— Страхотна идея! — възкликнах. — Ами ако спиш на матурата?
Венсан поклати отчаяно глава и отново се приведе над лаптопа.
— Не, сериозно, ела тук за момент — рекох невинно. — Трябва да ти задам важен въпрос за Втората световна.
— Добре — въздъхна той. Изпрати имейла, затвори лаптопа, след това дойде да седне при мен. Бяха минали едва няколко дни от последния му голям сън, а под очите му вече се образуваха тъмни кръгове. Умората личеше, макар че той се опитваше да я замаскира. Прииска ми се да го защитя от онова, което го нараняваше. Сякаш прочел мислите ми, той ме погледна внимателно.
— Питай.
Откъснах поглед от лицето му и се наведох над страницата, за да открия вдъхновение.
— Четях за бойците от френската съпротива, които пътували с велосипеди от Париж до вас, момчета — maquis35 — в провинцията, за да ви предадат заповедите на централното командване.
Венсан кимна.
— Беше много опасно. Понякога залавяха вестоносците. Затова избираха хора, които трудно можеха да бъдат заподозрени от германските войници, най-често жени и деца. — Той се поколеба. — Та какъв ти беше въпросът?
— Доста специфичен — отвърнах и се опитах да спечеля време, докато измисля някакъв въпрос. Близостта му бе единственото, което исках, но тя не ми помогна да се съсредоточа.
35
Партизанско съпротивително движение във Франция по време на фашистката окупация. — Б.пр.