Луиза наведе глава и въздъхна. Уви! Препоръката беше излишна: гласът на собственото й сърце й препоръчваше Салвато така нежно, както и гласът на Чирило, колкото и властен да беше той.
— Ще дойда отново вдругиден — продължи Чирило. — Ако не се случи нещо непредвидено, не изпращайте за мене, защото след станалото тази нощ полицията ще ме следи. Направихме всичко, което трябваше да се направи. Внимавайте раненият да не преживее никакво физическо или душевно сътресение. За всички, дори за Сан Феличе, болната сте вие и аз ще идвам заради вас.
— И все пак — промълви младата жена — ако съпругът ми узнае…
— В такъв случай поемам всичко върху себе си — отговори Чирило.
Луиза вдигна поглед към небето и въздъхна по-свободно.
В този миг Нина се върна с предписаните лекарства. С помощта на девойката Чирило постави прясно стрити билки върху гърдите на ранения, пристегна превръзката, препоръча му да си почива и почти успокоен, че животът на Салвато е вън от опасност, се сбогува с Луиза, като й обеща да дойде след един ден.
Нина току-що затвори след него пътната врата, когато от Паузилипе заслиза едно кароцело133.
Чирило му направи знак да приближи и се качи в него.
— Къде трябва да закарам ваше превъзходителство? — попита кочияшът.
— В Портичи, приятелю. Ето ти един пиастър за курса, ако стигнем за един час.
И му показа пиастъра, без да му го даде.
— Viva San Gennaro134! — извика кочияшът.
И шибна коня, който препусна в галоп.
С такава скорост Чирило би стигнал за по-малко от час до целта си; но когато стигнаха до улица Нуова дела Марина, намериха кея, задръстен от огромна навалица, която им пресече напълно пътя.
XXVII
ФРА ПАЧИФИКО
Микеле не се бе измамил; на Стария пазар имаше врява; само че тя не се дължеше изцяло на причината, която предполагате млечният брат на Ла Сан Феличе, или най-малко тази причина не беше единствената.
Нека се опитаме да кажем какво се бе случило в този шумен квартал на стария Неапол: един вид просяшко тържище, където ладзарони, камористи135 и гуапи136 си оспорваха властта; където Мазаниело137 бе вдишал неочаквано своята революция; където от петстотин години насам са започвали всички вълнения в столицата на Двете Сицилии, както от Везувий изникват всички земетресения, раздрусвали Резина, Портичи и Tope дел Греко.
Към шест часа сутринта съседите на манастира Свети Ефрем, който се намира на Салита деи Капучини, видяха, че братът просител, натоварен да се грижи за прехраната на общежитието, излезе както винаги, като подбутваше пред себе си магарето, и заслиза по дългия път от входа на светата обител към улица Инфраската.
Тъй като на двете същества, двуногото и четириногото, е отредена известна роля в нашата повест, те — особено двуногото — заслужават едно по-особено описание.
Монахът, с кафяво капуцинско расо и качулка на гърба, беше според правилото бос, със сандали с дървени подметки, прикрепени към глезените с две кръстосани каишки от жълта кожа; подметките удряха и уличната настилка, и петите му; с обръсната глава, с тесния венец коса, напомнящ трънения венец на Исуса Христа, с чудотворния кордон на Свети Франциск — на който се дължи необикновената почит на вярващите към ордена му, — чиито три символични възела напомнят трите обета, които монасите от този орден дават, когато се отричат от света, именно обет за бедност, целомъдрие и послушание.
Фра Пачифико, което значи брат Мирко — така се казваше братът просител, когото представихме, — си бе избрал, както изглежда, когато бе облякъл расото на свети Франциск, едно име, съвършено противоположно на физиката и нрава му.
Всъщност Фра Пачифико беше четиридесетинагодишен мъж, висок пет стъпки и осем пръста138, с големи мускулести ръце, херкулесовски гърди и яки нозе, имаше гъста черна брада, прав и широк нос, зъби, напомнящи клещи от слонова кост, мургава кожа и очи с ужасно изражение, каквито във Франция имат само хората от Авиньон и Ним, а в Италия само абруцките селяни, потомци на самнитите, покорени с толкова усилия от римляните, или пък на марсите, останали изобщо непокорени.
По нрав беше от ония злъчни хора, които са готови за безпричинни свади. Затова по времето, когато беше моряк — Фра Пачифико беше най-напред моряк и по-нататък ще разкажем по какъв повод престана да служи на краля, за да се посвети в служба на Бога, — по времето, когато беше моряк, много нарядко Фра Пачифико, който се наричаше тогава Франческо Еспозито139 (защото баща му бе забравил тогава да го признае, а майка му не бе сметнала за свой дълг да го храни), много нарядко, казахме, се случваше да мине ден Фра Пачифико да не се сбие с някого, било на борда на кораба с някои другари, било на площада пред вълнолома, на Страда деи Пилиери или на Санта Лучия с някой каморист или гуапо, който смяташе, че има на сушата същите права, каквито нашият Франческо Еспозито считаше, че има върху океана или Средиземно море.
137
Мазаниело, Томазо Аниело — неаполитански рибар, водач на бунта срещу Испания, разстрелян (1623–1647). Б.пр.
139
Еспозито (ит.) — изложен — наричат в Неапол изоставените деца, отглеждани в приюта Анунциата, неаполските ясли за намерени деца. Б. а.