— Ех, дявол да го вземе, господин адмирал, не правете такова нещо! Като видят, че надеждите им ще се осуетят, нашите ще помислят, че аз съм поискал да ме освободите от дадения обет, и ще ме натикат в някои in pace140.
— Нима толкова държиш да станеш монах?
— Не държа да стана, господин адмирал — от вчера вече съм монах и дори ми дадоха триседмичен отпуск, за да може опасният скок да стане в деня на Свети Франциск. Нали разбирате, така постъпката ще бъде по-тържествена, с по-голяма чест за светеца.
— И какво ще получиш за тоя скок?
— О, поставих си условия.
— Надявам се, че си поискал да станеш най-малко игумен?
— Не съм толкова глупав, господин адмирал.
— Благодаря.
— Не, поисках и получих длъжността на брат просител. Една приятна длъжност. Ако бих бил принуден да се затворя в манастира с ония малоумни монаси, ваше превъзходителство разбира, че бих умрял от скука. Но братът просител няма време да скучае. Той тича из всички неаполски квартали, от Маринела до Паузилипе, от Вомеро до вълнолома. Освен това се среща с приятели на пристанището и може да си пийне чашка вино, без някой да я плати.
— Как: без някой да я плати? Еспозито, приятелю, струва ми се, че се обърка.
— Напротив, вървя по правия път.
— Нима една Божия заповед не казва: не вземай имота на ближния си?…
— Ами кордонът на Свети Франциск, господин адмирал? Нали всичко, до което се докосне този кордон, става расо на Свети Франциск? Докоснеш се до една бутилка, до втора, до трета, подадеш енфие на кръчмаря, на кръчмарката поднесеш да ти целуне ръкава и толкова.
— Да, наистина! Не си спомних тази привилегия.
— Освен това, господин адмирал — продължи Еспозито със самодоволно изражение, — ваше превъзходителство трябва да забележи, че човек не изглежда много лошо с расо. Не толкова добре, колкото с униформа, зная това, но най-сетне потребни са хора за всички вкусове и ако вярвам на това, което се разправя в манастира…
— Е-е?
— Разправя се, господин адмирал, че монасите на Свети Франциск, особено капуцините от Свети Ефрем, не постят през всички дни, както се полага по календара.
— Ще млъкнеш ли, безвернико? Ако те чуят събратята ти…
— Ами! Сякаш те малко приказват, да ги пази светецът покровител! Понякога дори започвам да мисля, че съм бил в манастир, когато служех във флота, а моряк станах, откакто влязох в манастира. Но виждам, че започват да губят търпение, господин адмирал. Нямам предвид тях, а погледнете на кея.
Адмиралът погледна в указаната от Еспозито посока и видя вълнолома, кея, прозорците на улица Пилиеро, отрупани със зрители, които бяха узнали какво ще става и се готвеха да ръкопляскат за победата на капуцините от Свети Ефрем над монасите от другите ордени.
— Добре! — каза Карачоло. — Виждам, че ще трябва да отстъпя пред желанието ти. Хей, вие там — извика той, — пригответе лодката!
И щом видя, че заповедта му ще бъде изпълнена с присъщата на моряците бързина, се обърна към Еспозито:
— А ти откъм коя страна смяташ да скочиш?
— Откъдето скочих и първия път: откъм левия борд — мина отлично тогава. Освен топа тази страна е откъм кея. Не трябва да лиша хората, дошли да гледат зрелище.
— Добре, да бъде левият борд! Лодка към левия борд, момчета!
Лодката с четирима гребци, боцмана и двама запасни моряци беше вече в морето, когато Карачоло доизричаше заповедта си.
Като реши, че трябва да даде на това народно зрелище възможно най-голяма тържественост, адмиралът взе рупора и извика:
— Всички по реите!
Щом чуха свирката на боцмана, двеста души се втурнаха изведнъж, покатериха се по мачтите и въжетата като стадо маймуни и се настаниха по реите, от най-ниските до най-високите, а морските пехотинци се строиха на палубата под звука на барабана откъм борда срещу кея.
Както можем да предположим, зрителите не гледаха равнодушно тези приготовления, изпълнявани като пролог на голямата драма, чието представяне бяха дошли да видят. Те ръкопляскаха, размахваха кърпички и според това, доколко са предани на основателя на капуцинския орден, викаха: Да живее Свети Франциск! или: Да живее Карачоло!
Трябва да кажем, че в Неапол Карачоло беше популярен почти толкова, колкото и Свети Франциск.
Дванадесетте лодки, с които бяха дошли капуцините, образуваха голям полукръг от кърмата до носа на „Минерва“, оставяйки голямо разстояние между себе си и кила на кораба.
Тогава Карачоло погледна бившия си моряк и като го видя все така твърдо решен, запита:
— Не се ли отказваш?
— Ни най-малко, господин адмирал! — отговори Еспозито.