Старият Басо Томео, хванал с две ръце главата си, не можеше да повярва на очите си и подскачаше от радост. Кошовете, донесени от стареца и синовете му с надежда за обилен улов, бяха напълнени и препълнени, без да съберат дори една трета от богатата жътва на нивата, която се обработва сама.
Момчетата се заеха да търсят нови съдове, а Басо Томео разказваше признателно на всеки новодошъл, че дължи това чудо на особената милост на своя покровител Свети Франциск, пред чийто олтар поръчал да отслужат литургия и да запалят дванадесет свещи.
Най-голямо възхищение у стария рибар и присъстващите предизвикваше тонът; истинско чудо беше, че след толкова мятане в мрежата не бе успял да я разкъса и като отвори пробив за себе си, да даде път на целия люспест народ, който подскачаше край него.
Всеки, който слушаше разказа на стария Басо Томео и поглеждаше улова му, се кръстеше и викаше: Evviva San Francisco!157 Само дон Клементе, от чийто прозорец се разкривате цялата гледка, като че се съмнявате в намесата на светеца и отдаваше чудния улов просто на щастлив случай, какъвто риболовците понякога срещат.
Освен това, както беше застанал до прозореца на първия етаж и можеше да гледа до завоя на кея Маринела, той забеляза нещо, което Басо Томео, затворен с рибите си в обръча на дошлите да му честитят, не можеше да види и не бе видял.
Това, което дон Клементе виждаше, а Басо Томео не бе видял, беше Фра Пачифико, който идваше с магарето си откъм площада, заел гордо както винаги цялата улица, така че — ако вървеше направо — неизбежно щеше да се сблъска с купчината риби, които старият Басо Томео бе току-що изтеглил от морето. Точно така и стана; като забеляза навалицата, която му преграждаше пътя, без да знае на какво се дължи тя, за да си проправи по-лесно път, Фра Пачифико улови Джакобино за оглавника и тръгна напред, като викаше:
— Път! В името на Свети Франциск, път!
Лесно можем да разберем, че едно множество, което пееше славословия за основателя на миноритските ордени, непременно ще направи път на един новодошъл, какъвто и да е, щом се явява с името на светеца; а множеството направи с още по-голяма готовност и почитание път, щом позна Фра Пачифико и магарето Джакобино, известни на всички като особени служители на светеца.
И така Фра Пачифико продължи през множеството, без да знае какво има сред него, докато се озова неочаквано пред стария Томео и едва не се препъна в планината от риби, които още се гърчеха в последни предсмъртни конвулсии.
Тъкмо този миг очакваше дон Клементе; защото можеше да предвиди, че между рибаря и монаха ще започне любопитна борба; и наистина, щом позна Пачифико, задърпал след себе си Джакобино, Басо Томео разбра какъв прекален десятък ще му бъде наложен, извика уплашено и пребледня, а лицето на Фра Пачифико, напротив, се озари от широка усмивка пред неочакваната печалба, към която добрата му звезда го бе довела.
Той току-що бе минал през рибния пазар, но макар че утрешният ден беше постен, не бе намерил там нищо достойно за изтънчения вкус на капуцините от Свети Ефрем.
— О-хо! — извика дон Клементе достатъчно високо, за да го чуят на кея. — Работата става интересна!
Няколко души вдигнаха глава; но като не разбраха какво иска да каже момъкът с кадифения халат, почти веднага насочиха отново поглед към Басо Томео и Фра Пачифико.
Пък и Фра Пачифико не остави дълго Басо Томео да се измъчва в неведение, а взе кордона си, положи го върху тона и изрече свещените слова:
— В името на Свети Франциск!
Тъкмо това бе предвидил дон Клементе; и прихна да се смее.
Явно беше, че ще присъства на борба между двете най-могъщи подбуди на човешките действия: суеверието и интереса.
Дали Басо Томео, който твърдо вярвате, че дължи улова си на Свети Франциск, щеше да защитава най-хубавото парче на този улов от самия светец или — което беше все същото — от неговия представител?
Според това, което щеше да стане, дон Клементе би могъл да прецени доколко в предстоящата борба на Неапол в защита на правата му патриотите биха могли да разчитат на народа и доколко този народ, за който щяха да се жертват при премахване на предразсъдъците, би се борил в защита на тези предразсъдъци, тоест срещу самите тях.
Опитът не излезе щастлив за философа.
След вътрешна борба, траяла впрочем само няколко секунди, суеверието победи интереса и старият рибар, който изглеждаше за миг склонен да защити притежанието си, се огледа наоколо да види дали тримата му сина са се върнали с нови кошове, после отстъпи крачка назад, откри спорната вещ и каза смирено: