Помисли за миг да започне преговори с враговете си, да се предаде, за да изкупи със смъртта си скъпоценните книга и ръкописи на брата си. Но като погледна тия лица, върху които яростта съперничете с глупостта, той разбра, че тези хора, уверени в победата си, не биха преговаряли с него, и като им посочи ценността на предметите, които искаше да спаси, само ще осуети окончателно спасяването им.
Затова реши да не иска нищо и щом смъртта му беше сигурна, щом нищо не можеше да го спаси, да я облекчи и ускори с едно отчаяно усилие.
След като го видят мъртъв, враговете му може би нямаше да продължават отмъщението.
На дон Клементе оставате да разгледа хладнокръвно положението си и да го използва колкото може повече за отмъщение.
Сметнат за твърде опасен подстъп, прозорецът изглеждаше изоставен; той изтича към него; кеят беше задръстен може би от три хиляди ладзарони; за щастие нито един нямаше огнестрелно оръжие; така че той можа да погледне през прозореца.
Тълпата струпваше под прозореца огромен куп дърва, донасяни откъм плажа, където на описаното от нас място има огромни складове от дърва за горене и строеж; а под наредените като клада дърва наблъскваха книгите и хартиите, все още хвърляни от опустошителите през прозореца на горния етаж, за да ги изгорят.
От другата страна вратата скоро щеше да падне под напора на нападателите, главно под секирата на мъжа с бялото палто. Вратата можеше да устои още десет секунди при самообладание и сигурна ръка, почти достатъчно време за дон Клементе да напълни отново пистолетите си.
Знаем колко бързо се пълнят пистолетите, в които патронът притиска направо барута. Те бяха наистина напълнени и заредени в мига, когато вратата падна. В стаята нахлу цял порой; два изстрела излетяха веднага като мълнии; двама души се строполиха на пода.
Дон Клементе се обърна да грабне сабите; но преди да простре ръце към тях, бе буквално заграден с ножове и ками. Щяха да го пронижат на двадесет места едновременно и той се стремеше с цялото си сърце към тази бърза смърт, която щеше да го спаси от агония; но мъжът с бялото палто завъртя секирата над главата му и изкрещя.
— Никой да не го докосва! Кръвта на тоя човек е моя!
Заповедта дойде навреме, за да спаси дон Клементе от деветнадесет пронизвания; но двадесетият нападател, по-бърз от другите, го бе ударил вече под гърлото. И на убиеца оставаше само да отстъпи една крачка, като остави ножа в раната.
През това време, радостен като дете, току-що получило желаната играчка, херцог Дела Tope бе взел от книжаря Дюра Персий от 1664, увери се в истинността на изданието по заглавката с щита и кръстосаните два скиптъра и не се поколеба пред шестдесет и двата дуката, поискани от книжаря. Ако успееше да се сдобие и с Теренций от 1661, колекцията му от Елзевири щеше да бъде пълна — щастие, с каквото можеха да се похвалят само трима любители: един в Париж, един във Виена и един в Амстердам!
Собственик на скъпоценния том, херцогът мислеше само по-скоро да се качи в кароцелото, с което бе дошъл, и да се върне в двореца си. С каква радост щеше да види отново дон Клементе, да му покаже съкровището си и да го убеди, че радостите на библиофила превъзхождат всички други!
Ах, да можеше да приобщи към тях младежа, който имаше толкова прекрасни качества, но беше лишен от това, би го направил съвършен благородник; засега дон Клементе беше като колекцията на херцога: имаше всички качества с изключение на едно-единствено; както щастливият библиофил имаше всички издания на Елзевир баща, син и племенник, освен Теренций.
Херцогът се завръщаше с усмивка на уста, като преобръщаше в ума си всички тези concetti160, в които умът участваше по-малко от сърцето, гледаше скъпоценния том, притискаше го до гърдите си, умираше от желание да го целуне, както сигурно би постъпил, ако беше сам; но изведнъж’, наближавайки Супортико Стретела, забеляза огромна навалица, струпана сякаш пред неговия дворец. Сигурно се мамеше: какво ще търсят тия хора пред двореца му?
Друго нещо му се стори обаче по-необикновено от навалицата на това място. Именно книгите и хартиите, които излитаха като ято птици от прозорците на библиотеката му! Сигурно се заблуждаваше от далечината; прозорците, където от време на време се появяваха хора и обясняваха с гневни движения нещо на другите, струпани на улицата, тези прозорци надали бяха неговите.