Днес, тоест но времето, когато отвеждаме там нашите читатели, градчето Итри не е вече urbs Mammurrarum165; нито един от неговите четири хиляди и петстотин жители не е достигнал славата на прочутия римски юрисконсулт или на Меценовия166 шурей.
Но ние няма да се храним тук, нито ще търсим гостоприемство. Само ще престоим няколко часа у коларя на селището, където нашият посланик въпреки лошия път, по който се движи, не ще закъснее да ни настигне.
Къщата на дон Антонио дела Рота — именуван така и поради благородния си произход, който според него бил испански, и поради изкуството, с което можеше да направи колело от най-неподатливия ясен и бряст — е построена с предвидливост, която прави чест на собственика: на две крачки от станцията на пощенските коли и срещу хотела Riposo d’Orazio167 — фирма, която иска да ни убеди, че хотелът е построен на същото място, където се е намирал домът на Мурена. Дон Антонио дела Рота твърде съобразително бе предположил, че като се настани близо до спирката на пощенските коли, където пътниците са принудени да сменят конете, и срещу хотела, където влизаха да пийнат нещо, нито една от колите, разнебитени по прочутите пътища, из които самият крал Фердинанд помнеше, че два пъти се е катурнал, не можеше да избегне от неговата юрисдикция.
И наистина, благодарение на нехайството на инспекторите по пътищата на негово величество крал Фердинанд, дон Антонио печелеше отлично; затова нашите читатели няма да се изненадат, като чуят в дома му — в знак на добро настроение — и националната мандолина, и испанската китара.
Всъщност освен обичайното весело настроение, което всеки стопанин изпитва при растящо благополучие на фирмата си, дон Антонио имаше този ден по-особен повод за радост; той женеше дъщеря си Франческа за своя пръв работник Пепино, комуто смяташе да остави заведението, когато сам реши да се оттегли в почивка; затова ще минем по тъмния коридор, който пресича къщата от едната фасада до другата, и ще хвърлим поглед в двора и градината; така ще видим, че колкото официалната фасада към улицата беше мрачна, безлюдна и тиха, толкова противоположната беше весела, блестяща и оживена.
Тази част от имота на дон Антонио, в която навлизаме, се състои от тераса с парапет, откъдето по десет стъпала се слиза в двор с настилка от утъпкана глина, който по време на жътва служи за вършеене на житото; дворът и терасата образуват всъщност една грамадна беседка, покрита с лоза, която започва от съседните дървета и свършва до къщата, където продължава да пълзи по варосаната фасада, засенчвана от отражението на зелените назъбени листа, потръпващи при всеки полъх. Благодарение на това сътрудничество с природата прекалено яркият цвят на стената се слива великолепно с червените керемиди на покрива, очертаващи остри ръбове върху тъмния небесен лазур; слънцето облива всичко това с топлите утринни багри на ранната есен и през тънките пролуки на гъстия листак позлатява плочите на терасата и утъпкания двор.
По-нататък се простира градината с безредно пръснати тополи, свързани от дългите клони на лозата, по която се люлеят гроздове, достойни за обетованата земя; тези тъмночервени гроздове са толкова много, че всеки минувач се смята в правото си да откъсне една чепка, за да утоли лакомията или жаждата си; а дроздовете, косовете и врабците кълват от гроздовете зърна, както минувачите късат гроздове от дървото; няколко кокошки, които сноват нагоре-надолу из двора под властния поглед на важен, почти неподвижен петел, също участват в грабежа, като събират падналите зърна или дори подскачат до най-ниските гроздове, където увисват понякога на човката си от лакомия. Но богатата природа не иска и да знае за тези крадци, мародери и паразити! Все ще остане достатъчно зърно за гроздобера, който ще задоволи нуждите през идната година; провидението е било създадено нарочно за бездейните души и безгрижните умове.
Зад градината започват първите склонове на Апенините, където в древността са намирали убежище коравите самнитски пастири, покорили легионите на Постумус168, и непобедимите марси169, с които римляните не смееха да се борят, а се опитваха от две хиляди години да ги спечелят за съюзници; там при всяко политическо сътресение, което раздрусва равнината или долините, бягат и се крият дивите, враждебни, независими разбойници.
След като вдигнахме завесата пред сцената, да въведем артистите.
165
Urbs Mammurrarum (лат.) — град. Формия в Лациум; наречен на името на Мамура, римски конник, отличил се в похода в Галия. Б.пр.
166
Мецен — римски благородник от I в. пр. н.е., покровител на литературата и изкуствата. Б.пр.
168
Постумус — войник, който се провъзгласил в 258 г. от н.е. за император на Галия; убит в 267 г. от войниците си. Б.пр.