Те се разпределят на три групи.
Хората, наричани разумни, не защото са поумнели, а защото не са вече млади, седят на терасата около маса, където са наредени бутилки с високи шии и обвити в слама кореми; те съставляват първата група начело с майстора Антонио дела Рота.
Младежите и девойките, които играят тарантела или по-точно тарантели, водени от Пепино и Франческа, тоест от бъдещите съпрузи, съставляват втората група.
И накрая третата се състои от трима музиканти; единият дрънка на китара, другите двама удрят дайрета; онзи, който свиря на китара, е седнал на най-долното стъпало на стълбата от терасата към двора; другите двама са застанали прави край него, за да имат свобода на движенията си и да могат от време на време да удрят дайретата с лакът, глава или коляно, за да звучат като орган.
Единствен зрител на трите групи е един двадесетина-двадесет и две годишен младеж, седнал или по-точно облегнат до една полусъборена стена, общо притежание на дон Антонио и на неговия съсед и кум, седларя Джансимоне; така че не можеше да се разбере дали младежът е у седларя или у коларя.
При все че е неподвижен и безразличен, този зрител като че безпокои дон Антонио, Франческа и Пепино, защото погледите им се насочват от време на време към него с изражение, което означава, че биха предпочели той да е по-далеко и изобщо да го няма.
Тъй като останалите действащи лица, които представихме на читателя си, са само фигуранти или почти фигуранти в драмата, в която по-значителна роля ще играе само този младеж, с него ще се занимаем по-подробно.
Както вече казахме, той е двадесетина-двадесет и две годишен строен момък; косата му е руса, почти червеникава, очите блестящосини, забележително умни, а понякога и невероятно жестоки; по лицето, неизлагано на младини на слънце и вятър, има тук-там лунички; носът е прав, извитите в ъглите тънки устни откриват два реда ситни, остри бели зъби, напомнящи зъбите на чакал; току-що наболите мустаци и брада са тъмноруси; най-после, за да завършим портрета на странния младеж, полуселянин, полугражданин, ще кажем, че в държанието, облеклото и дори в широкополата му шапка, сложена до него, имаше нещо, което издаваше, че е бивш семинарист.
Това е най-младият от тримата братя Пеца; като по-слаб от другите двама, станали орачи, родителите му наистина го бяха предназначили за църквата; най-голямата мечта на един селянин от Тера ди Лаборе, Абруцо, Базиликате или Калабрия е да има син в църковен орден, затова баща му го даде в училището в Итри и когато малкият се научи да чете и пише, измоли кюрето на черквата Сан Салваторе да го вземе за клисар.
Всичко вървя добре до петнадесетгодишната му възраст; умилението, с което малкият помагаше при богослужението, блаженото му изражение, когато размахваше кадилницата при обикалянето, смирението, когато дрънкаше със звънчето при изнасяне на причастието, му бяха спечелили обичта на всички благочестиви души, които бързаха да изпреварят бъдещето и го бяха нарекли вече Фра Микеле, име, на което той свикна да се обажда; но възмъжаването предизвика както изглежда у младия chierico170 една физическа промяна, която не закъсня да се отрази на нрава му; той започна да се стреми към удоволствия, каквито досега бе отбягвал; без да взема участие в танците, виждаха как гледа със завист тези, които танцуват с хубава девойка; една вечер го завариха с пушка в ръка под тополите да гони дроздове и косове; друга нощ от стаята му чуха дрънкане на неопитен китарист. Следвайки примера на цар Давид, който танцувал пред скинията на завета171, един неделен ден той се улови за пръв път на тарантела и не игра много лошо; колеба се още една година между благочестивите желания на родителите си и своите мирски влечения; най-после, щом навърши осемнадесет години, съобщи, че след като проверил добросъвестно вкусовете и склонностите си, се отказва решително от църквата, желае да заеме мястото си в обществото и да вземе своя дял от блясъка и делата на сатаната. Постъпваше тъкмо обратно на послушниците, които се отричат от света и се отказват от сатаната, от блясъка и делата му.
В съгласие с тия свои разбирания Фра Микеле поиска да постъпи като чирак у седларя майстор Джансимоне, като твърдеше, че истинското му призвание, от което се бил отклонил, когато постъпил в църквата, го теглело неудържимо към изработване на магарешки самари и конски оглавници.
Това беше голяма мъка за семейство Пеца, което загубваше така най-скъпата си надежда — да види свой човек, станал ако не кюре, то поне капуцин или кармелит; но Фра Микеле изяви така ясно желанието си, че трябваше да се съгласят на всичко, което поиска.
171
Когато превзел Ерусалим, Давид пренесъл там скрижалите с десетте заповеди на Мойсей в тържествено шествие с музика и танци и сам танцувал пред ковчега със скрижалите (Библия, кн. Царства, 6:14). Б.пр.