Другият, по-висок, както вече казахме, с руса коса и светла кожа, които издаваха, че е северен жител, имаше ясносин, лъчезарен поглед; среден нос, тънки устни и издадена брадичка, подчертана отлика на хищните, тоест на завоевателските раси; цялото му същество излъчваше спокойствие и невъзмутимост, качества, които сигурно го превръщаха във време на бой не само в безстрашен войник, но и в генерал, притежаващ всички възможности, присъщи на истинското хладнокръвие. Беше от ирландско семейство, но роден във Франция; служил бе отначало в ирландския корпус на Дийон, отличил се бе при Жемап185, повишен бе в чин полковник след сражението, разбил бе в различни схватки Йоркския херцог, преминал бе през 1795 година Ваал186 по леда, завзел бе холандския флот с пехотата си, назначен бе за дивизионен генерал и най-после беше току-що изпратен в Рим да командва дивизия под шефството на Шанпионе.
Това беше Джоузеф — Александър Макдоналд, който стана впоследствие френски маршал и почина като Тарентски херцог. За тези, които биха ги видели как разговарят, двамата мъже биха били двама войници; но за тези, които биха ги чули как разговарят, щяха да бъдат двама философи, историци.
Особеност на френската революция беше — и това е съвсем естествено, защото в образуването на армията участваха всички обществени класи, — че наред с хора като Карто, Росиньол и Люкнер187, с други думи, наред с материалната и груба съставка, имаше хора като Миолис, Шанпионе и Сегюр188 — нематериалната, образована съставка.
— Виждате ли, драги Макдоналд — казваше Шанпионе на помощника си, — колкото повече изучавам история в самия Рим, особено историята на великия военачалник, оратор, законодател, поет, философ и държавник, именуван Цезар, чиито „Коментари“ трябва да бъдат катехизис за всеки, който се стреми да командва армия, толкова повече се убеждавам, че нашите професори се заблуждават напълно за това, което Цезар е представлявал в Рим. Лукиан напразно е написал за Катон едни от най-хубавите стихове на латински. Цезар, приятелю, представлява човечността, Катон — само правото.
— А какво са били Брут и Касий? — запита Макдоналд с усмивката на неубеден човек.
— Брут и Касий — ще ви накарам да подскочите до тавана, защото зная, че ще засегна нещо, което боготворите, — Брут и Касий са двама школски републиканци, единият искрен, другият неискрен, нещо като лауреати на атинска школа, плагиати на Хармодий и Аристогитон189, късогледи мъже, невиждащи по-далече от писалката си, несъумели да замислят обединението на света, мечтано от Цезар. Ще добавя, че ние, днешните образовани републиканци, трябва да прославяме Цезар и да проклинаме убийците си.
— Този парадокс може да се поддържа, драги генерале, но за да се възприеме като истина, е необходимо да бъде подкрепен от вашия ум и вашето красноречие.
— Ех, драги Жозе, припомнете си вчерашната ни разходка из Капитолийския музей. Не без основание ви казах тогава: „Макдоналд, погледнете този бюст на Брут, Макдоналд, погледнете тази глава на Цезар“. Припомняте ли си ги?
— Разбира се.
— Добре, сравнете могъщото чело, притиснато от косата, спусната до самите очи, всъщност отлика на истински римски тип. Сравнете тези гъсти, смръщени вежди, надвиснали над мрачни очи, с широкото, открито чело на Цезар, с неговия орлов поглед.
— Или соколов, occhi griffogni, казва Данте.
— Nigris et vegetis oculis, е казал Светоний. Ако позволите, аз ще се позова на Светоний, на тези черни, жизнени очи. Да се задоволим с това и ще видите на чия страна е бил умът. Обвиняват Цезар, че е допуснал в сената хора, които не знаели дори пътя към него — в това именно е неговата гениалност, както и гениалността на Рим. Атина, а като казвам Атина, аз подразбирам Гърция, е само колония, тя се рои и разпилява напън. Рим възприема, поглъща света и го претопява. Източната култура, Египет, Сирия, Гърция, всичко се влива в него. Семитският спят, представляван от Картаген и Юдея, се съпротивлява на Рим. Картаген е унищожен, евреите са разпръснати по света. В Рим ще владеят всички народи, защото всички народи са в Рим. След Октавиан Август, Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон, тоест след римските цезари, идват Флавиевци, които са само италианци, след това Антониевци — испанци и гали, подир тях Септимус, Каракала, Хелиогабал, Александър Север — африканци или сирийци. Дори арабинът Филип и готът Максимин заемат след Аврелиан и Пробус, сурови илирийски селяни, престола, който ще рухне при хуна Августул, умрял в Кампания, където е живял с шест хиляди жълтици пенсия, отпусната му от херулския цар Одоакър. Всичко около Рим рухва, само Рим още стои. Capitoli immobile saxum190.
185
Жемап — белгийски град; победа на френската републиканска армия над австрийците в 1792 г. Б.пр.
187
Росиньол, Жан — златар, станал републикански генерал (1759–1802); Люкнер, Никола — френски генерал, командват северната републиканска армия в 1792, гилотиниран в 1794 г. Б.пр.
188
Миолис, Франсоа — френски генерал, губернатор на Мантуа и Рим (1759–1828); Сегюр, Филип — френски генерал и историк (1780–1873). Б.пр.
189
Хармодий и Аристогитон — атиняни от V в. пр. н. е., съзаклятничили срещу синовете на атинския тиран Пизистрат. Б.пр.