Така всичко вървеше без промяна, откакто бе идвал Чирило, значи отпреди девет дни.
Макар че бе очаквал всякога с трепет минутата, когато Луиза ще се появи, днес, втренчил поглед в стенния часовник, Салвато като че очакваше младата жена с още по-голямо нетърпение от всеки друг път.
Колкото леко и да пристъпваше хубавата гостенка, слухът на ранения беше дотолкова свикнал да разпознава стъпките й, а най-вече начина, по който тя отваряше междинната врата, че още при първото скръцване на бравата и първото плъзване на копринените пантофки по пода, усмивката, изчезнала при излизането на Луиза, се появяваше отново на устните му, а погледът му се насочваше към вратата и не се отделяше оттам, както стрелката на компас не се отделя от полярната звезда.
Най-после Луиза се показа.
— О! — промълви той. — Ето ви най-после! Страхувах се да не би да закъснеете от страх, че съпругът ви може да се върне ненадейно, както вчера. Слава Богу! И днес, както всякога, идвате навреме!
— Да, дойдох благодарение на нашата добра Нина, която ми предложи да слезе и да наблюдава от вратата. Как прекарахте нощта?
— Много добре! Само че, кажете ми…
Салвато взе двете ръце на младата жена, застанала до леглото му, приповдигна се, за да се приближи към нея, и я загледа втренчено.
Като не знаеше какво ще я пита, Луиза го погледна озадачено. В погледа на младежа нямаше нищо, което би я накарало да сведе очи; този поглед беше нежен, но повече въпросителен, отколкото влюбен.
— Какво искате да ви кажа? — попита тя.
— Нощес излязохте оттук в два часа, нали?
— Да.
— Връщахте ли се след това?
— He.
— He? Наистина ли?
— Разбира се.
— Тогава — каза Салвато на себе си — тя е била!
— Коя тя? — запита още по-озадачена Луиза.
— Майка ми — отвърна болният с унесен поглед, като наведе глава и въздъхна без страдание, дори без тъга.
Луиза изтръпна от отговора му.
— Но нали майка ви е покойница? — попита тя.
— Не сте ли чували да разправят, скъпа Луиза — отговори все така унесено раненият, — че някои хора, които по нищо не се различават от останалите и дори сами не подозират своето предимство, са надарени със способността да влизат във връзка с духове?
— Чувах понякога рицарят Сан Феличе да разисква този въпрос с немски учени и философи, които изтъкваха връзките между земните жители и обитателите на друг, по-висш свят, като доказателство за безсмъртието на дутата. Те наричаха такива хора ясновидци, посредници, медиуми.
— Най-възхитителното у вас, Луиза — каза Салвато, — е това, че без сама да подозирате, вие притежавате зад женствената си прелест образованието на учен и знанията на философ. Затова с вас човек може да разговаря за всичко, дори за свръхестествени неща.
— И така — запита развълнуваната Луиза, — вие мислите, че тази нощ?…
— Мисля, че тази нощ, щом не сте влизали в стаята и не сте се навеждали над леглото ми, съм бил посетен от майка си.
— Но, приятелю — попита изтръпналата Луиза, — как си обяснявате появата на душа, отделена от тялото?
— Много добре знаете, Луиза, че има неща, които не се обясняват. Нима Хамлет не казва, когато се явява сянката на баща му: „There are more things in heaven and earth, Horatio, than there are dreamt of in your philosophy.“197 И тъкмо за една такава тайна ви говоря аз.
— Приятелю — каза Луиза, — знаете ли, че понякога ме плашите?
Салвато стисна ръката й и я погледна безкрайно мило.
— Как бих могъл да ви плаша аз — попита той, — когато бих дал за вас живота си, който ми възвърнахте. Обяснете ми.
— Защото — продължи младата жена — понякога ми се струва, че не сте от този свят.
— Вярно е — отвърна със смях младият мъж, — че аз действително без малко съм щял да го напусна още преди да дойда в него.
— Нима наистина, както каза врачката Нано — запита Луиза, — сте син на мъртва?
— Така ли каза врачката? — запита раненият, като се понадигна изненадано от леглото.
— Да, но това е невъзможно, нали?
— Врачката е казала истината, Луиза, ще ви разкажа някой ден тази история.
— О, ще я изслушам с всяка фибра на сърцето си.
— Само че по-късно.
— Когато поискате.
— Днес — продължи Салвато, като се отпусна отново в леглото — подобен разказ не е по силите ми, но както казах, аз съм бил изваден насилствено от утробата на майка ми, първите жизнени трепети у мене са се слели с нейните последни предсмъртни тръпки и ние сме останали свързани въпреки смъртта със странна връзка. Затова, било като халюцинация на свръхвъзбудено съзнание, било като действително видение, било че най-после при изключителни условия законите, управляващи живота на другите хора, не важат за родените извън тези закони, от време на време — просто не смея да твърдя това, защото то изглежда толкова невероятно! — от време на време майка ми, сигурно защото е била едновременно светица и мъченица, получава от Бога позволение да ме посети.
197
На небето и на земята, Хорацио, има повече неща, отколкото си въобразява нашата философия. Б.пр.