Дворецът в Казерта, неаполитанският Версай, както вече го нарекохме, е построен наистина в студения и тежък стил от средата на осемнадесети век. Онези неаполитанци, които не са ходили във Франция, твърдят, че Казерта е по-красив от Версай; тези, които са били във Франция, просто заявяват, че Казерта е хубав като Версай; безпристрастните пътешественици, които не споделят баснословния възторг на неаполитанците към родината им, дори и да не превъзнасят много Версай, поставят Казерта доста по-ниско от него: такова е и нашето мнение и не се страхуваме, че то би било опровергано от хората с изискан артистичен вкус.
Преди този нов дворец в Казерта и преди застрояването на самата Казерта в равнината са съществували старият замък и някогашната Казерта в планината, от които са останали само три-четири неразрушени кули на съборените крепостни стени; там именно се е издигал феодалният дом на някогашните владетели на Казерта; един от последните му господари, изменил на сродника си Манфред, носи отчасти вина за поражението му при Беневенте.
Много е упрекван Людовик XIV за злополучния избор на мястото, където е построил Версай, наричан „незаслужено избран любимец“; ние ще отправим същия укор към Карло III; но Людовик XIV може да се оправдае поне със своята синовна почит, поради която е пожелал, като го заобиколи с нови постройки, да запази прекрасния малък дворец от тухли и мрамор, ловен подслон на баща му. Тази синовна почит е струвала един милиард на Франция.
Карло III няма оправдание. Нищо не го е принуждавало в една страна с неизброими прекрасни местности да избере тази безводна равнина в подножието на гола планина; архитект Вовители, построил Казерта, е трябвало да засади цяла градина около някогашния феодален парк и да докара вода от планината Табурно, както Ренкен-Сюалем е трябвало да отведе вода от полето в планината с помощта на водоема в Марли.
Карло III бе започнал строежа на двореца в Казерта към 1752 година; Фердинанд, възкачил се на престола в 1759, го продължи, но не го бе довършил в началото на октомври 1798, тоест по времето, за което говорим.
Мебелирани бяха жилища само за него, за кралицата и за князете и княгините; с други думи, само една трета от двореца.
Но от осем дни насам в Казерта имаше съкровища, за които си заслужаваше да дойдат от четирите края на света любители на скулптурата, живописта и дори на естествената история.
Фердинанд бе пренесъл тук от Рим, в очакване да приготвят залите на двореца Каподимонте, където смяташе да го подреди окончателно, цялото художествено наследство, останало от прадядо му папа Павел III, същия, който бе отлъчил от църквата Хенрих VIII, сключил бе с Карл V и Венеция съюз против турците и бе повикал Микеланджело да продължи строежа на черквата Свети Петър.
Но едновременно с пристигналите от Рим прочути творби на гръцки ваятели и средновековни художници от Англия пристигна друга пратка, която предизвикваше много по-голямо любопитство у негово величество краля на Двете Сицилии.
Това беше преди всичко една етнографска сбирка, събирана на Сандвичевите острови199 от експедиция, която ги бе посетила след последното отиване на капитан Кук, загинал там, а освен това и осемнадесет живи мъжки и женски кенгура, донесени от Нова Зеландия. Фердинанд предварително бе приготвил в Казертинския парк великолепна градина с къщички за интересните четириноги — ако изобщо можем да наречем четириноги тези безформени торбести животни с дълги задни нозе, с които могат да скачат на двадесет стъпки, и с недоразвити чукани вместо предни нозе. Те бяха току-що пристигнали, пуснали ги бяха от клетките в новото им жилище. Крал Фердинанд ахкаше от удивление пред огромните скокове на животните, уплашени от лая на Юпитер, когато дойдоха да му съобщят за идването на синьор Андрю Бейкър.
— Добре, добре — отговори кралят, — доведете го тук, ще му покажа нещо, което никога не е виждал и не може да купи въпреки всичките си милиони.
Обикновено кралят сядаше да обядва в четири часа; но за да има достатъчно време за разговор с младия Бейкър, го бе поканил да дойде в два. Един лакей отведе Андрю Бейкър към онази част от парка където беше помещението с подарените кенгура. Като забеляза отдалече младежа, кралят направи няколко крачки към него; за Бейкър баща и син той знаеше само това, че са първите банкери в Неапол; титлата им придворни банкери ги поставяше в контакт само с интендантите и с министъра на финансите, но не и със самия крал.