— Чумата ви взела! Наричате скромен банкер човека, който може да ми изплати в срок от една седмица чек за двадесет и пет милиона франка, а за един ден ми предоставя осем милиона от тях! Аз съм крал, синьоре, крал на Двете Сицилии — или поне хората разправят това — но заявявам, че ако би трябвало до утре да ви изплатя осем милиона, бих ви поискал отсрочка.
Андрю Бейкър извади от джоба си бележник, откъсна един лист, написа с молив няколко реда и се обърна към краля:
— Разрешава ли ваше величество да дам нареждане на този човек? — запита той, като посочи лакея, който го бе довел при краля и бе застанал настрана в очакване на заповед да се върне в двореца.
— Дайте, дайте, то се знае! — отговори кралят.
— Драги — каза Андрю Бейкър, — ще отнесете тази хартийка на моя кочияш, който трябва незабавно да тръгне за Неапол и да я предаде на баща ми. Няма нужда да се връща, негово величество ми прави честта да ме откара обратно.
При тези думи той се поклони почтително към краля.
„Ако това момче беше с напудрена перука и с плитка — си каза Фердинанд, — никакъв херцог или маркиз не би могъл да се мери с него… Както и да е, човек не може да има всичко.“
И добави гласно.
— А сега елате, синьор Бейкър, да ви покажа животни, каквито сигурно не сте виждали.
Бейкър изпълни нареждането на краля и тръгна с него, като внимаваше да остава малко по-назад.
Кралят го заведе право до заграденото място, където бяха затворени животните, които — както предполагаше — бяха непознати за младия банкер.
— Я гледайте! — каза Бейкър. — Та това са кенгура!
— Знаете ли ги? — извика кралят.
— Убивал съм стотици, господарю — отговори Андрю.
— Убивали сте стотици кенгура?
— Да, господарю.
— Къде?
— Ами в Австралия.
— Били ли сте в Австралия?
— Преди три години се върнах оттам.
— И какво сте търсили в Австралия?
— Баща ми, на когото съм единствен син, е много добър към мене. След като ме изпрати да следвам от дванадесетата до петнадесетата ми година в Йенския университет, от петнадесетата до осемнадесетата ми година ме изпрати да завърша образованието си в Англия. И накрая, когато поисках да направя едно околосветско пътешествие, бащи ми се съгласи и на това. Капитан Флиндърс200 щеше да отплава на първата си околосветска обиколка и аз получих от английското правителство разрешение да замина с него. Пътешествието продължи три години и тогава именно Флиндърс откри по южното крайбрежие на Нова Холандия201 няколко неизвестни острова, които нарече Кенгурови острови, поради огромния брой кенгура, срещани там. Като нямах друга работа, освен да ловувам, аз не спирах и всеки ден пращах на кораба достатъчно прясно месо за екипажа. По-късно Флиндърс направи второ пътешествие с Бас202. Изглежда, че тогава са открили протока, който отделя земята на Ван Диймен203 от материка.
— Земята на Ван Диймен от материка? И някакъв проток? О-хо-о! — промълви кралят, който нямаше понятие каква е тази земя на Ван Диймен и смътно се досещаше какво е материк. — Значи знаете тия животни. А пък аз мислех, че ще ви покажа нещо ново!
— Те са наистина нещо ново, господарю, и то съвсем ново не само за Неапол, но и за Европа. Смятам, че Неапол и Лондон са единствените градове, където могат да се видят такива животни.
— Тогава Хамилтън не ме е измамил, като ми каза, че кенгуруто е много рядко животно?
— Казал е истината, господарю: кенгуруто е съвсем рядко животно.
— Да не съжалявам в такъв случай за моите папируси.
— С папируси ли ги размени ваше величество? — извика Андрю Бейкър.
— Да, разбира се, в Херкулан намерили двадесет и пет — тридесет овъглени свитъка и побързаха да ми ги донесат като някакви особени скъпоценности. Хамилтън ги видя — той е любител на такива вехтории. После ми заговори за тия кенгура и аз изказах желание да ми изпратят няколко двойки, за да се опитам да ги развъдя в моите гори. Той запита дали съм съгласен да дам на лондонската зоологическа градина по един папирус за кенгуру. Отговорих: „Поръчайте да изпратят вашите кенгура колкото може по-скоро.“ Завчера той ми съобщи за пристигането но моите осемнадесет кенгура и аз му дадох осемнадесетте папируса.
— Сър Уилям не е загубил от сделката — каза усмихнато Бейкър, — само че дали там ще съумеят да ги развият и разчетат, както могат да го направят тук?
— Какво да развият?
— Папирусите.
— Че те развиват ли се?
— Разбира се, господарю, така са били намерени много ценни ръкописи, смятани за загубени: може би ще намерят един ден възхвалата на Вергилий от Тацит, речта му против проконсула Марк Приск и стиховете му, ненамерени досега. Възможно е дори, господарю, да са между тия папируси, на които вие не сте знаели ценността и сте ги дали на сър Уилям.
200
Флиндърс, Матю — английски мореплавател, изследвал австралийските брегове (1774–1814) Б.пр.
202
Бас, Джордж — английски мореплавател, открил в 1798 г. протока между Австралия и Тасмания, който носи неговото име. Б.пр.
203
Земята на Ван Диймен — о-в Тасмания, наречен на името на холандския пътешественик Ван Диймен (1593–1645). Б.пр.