— Ах, дявол да го вземе! Дявол да го вземе! — промълви кралят. — Вие смятате, синьор Бейкър, че това е загуба?
— Непоправима, господарю!
— Непоправима! Дано като съм направил такава жертва за тях, моите кенгура да се размножат! Как мислите, синьор Бейкър?
— Много се съмнявам, господарю.
— Ах, дявол ги взел! Вярно е, че за полинезийския музей, който е много интересен, както ще видите, аз дадох само вехти, изпочупени глинени делви. Елате да видите полинезийския музей на сър Уилям Хамилтън. Елате.
Кралят тръгна към замъка; Бейкър го последва.
Музеят на сър Уилям Хамилтън учуди Андрю Бейкър толкова, колкото го бяха учудили и кенгурата; при пътешествието с Флиндърс той се бе отбил на Сандвичевите острови и благодарение на полинезийските думи, които бе научил на Хавайския архипелаг, можа не само да обясни на краля употребата на всяко от оръжията и на всеки инструмент, но дори да му каже как се наричат тези оръжия и инструменти на местния език.
Бейкър се осведоми какви стари изпочупени глинени делви бе дал кралят в замяна на тези антикварни вехтории и Фердинанд му показа пет-шест великолепни гръцки вази, намерени при разкопките в Сант’Агата деи Готи, прекрасни скъпи останки от една изчезнала култура, които биха били ценност и за най-богатите музеи. Някои бяха наистина счупени; но знаем колко лесно и изкусно могат да бъдат поправени тези шедьоври по форма и живопис и колко по-ценни стават те чрез следите, оставени от тежката ръка на времето, доказващи древността и случайното им оцеляване през вековете.
Бейкър въздъхна като ценител на изкуството; за тия стари изпочупени делви, както ги наричаше Фердинанд, той би дал сто хиляди франка, но не би дал и десет дуката за боздуганите, лъковете и стрелите, събрани из царството на негово величество Камехамеха I, който с цялата си диващина не би постъпил при подобен случай по-зле от своя европейски събрат Фердинанд IV.
Доста разочарован от не особено голямото възхищение на госта към неговите австралийски кенгура и музея от Сандвичевите острови, кралят се надяваше, че ще го слиса със статуите и картините си. От тях младият банкер наистина се възхити, но не се учуди. При честите си отивания в Рим този голям ценител на изкуствата посещаваше винаги музея Фарнезе, така че и сега пак той обясни на краля великолепното му наследство; каза му вероятните имена на двамата създатели на Фарнезинския бик — Аполоний204 и Таврезий — без да твърди, че са именно те, но заяви, че групата, чиито модерни съставки изтъкна пред краля, е от школата на Агезандър Родоски205, създател на Лаокоон206. Разказа му историята на Диркей, най-важното лице от тази група, за когото кралят нямате никаква представа; помогна му да разчете трите гръцки думи, гравирани в нозете на огромния Херкулес и му обясни, че на италиански това значи Glicone ate niense faceva — направено от атинянина Гликон; съобщи му, че един от шедьоврите в музея е статуята на Надеждата, възстановена от съвременен ваятел като Флора и известна на всички с името Фарнезинската Флора. От картините му посочи Тициановия шедьовър „Даная под златния дъжд“ и великолепния портрет на Филип II, краля, който никога не се засмивал и наказан навярно от Бога за многобройните човешки жертви, които му бе принесъл, умрял от ужасно и отвратително въшлясване, от каквото бе умрял Сула и щеше да умре Фердинанд II, още нероден по онова време. Прелисти заедно е краля молитвеника със служби на Света Дева от Джулио Кловио207 с прекрасни фактори от XVI век, пренесен преди седем-осем години от бурбонския музей в кралския дворец и изчезнал оттам, както изчезват в Неапол толкова ценни вещи, без да може изчезването им да се оправдае с безразсъдната и непреодолима любов към изкуството, превърнала Кардийак в убиец, а маркиз Кампана в недостоен пазител на поверено съкровище; и най-после смая краля, който се надяваше да види в негово лице някакъв прост и самомнителен Тюркаре208, а откри един образован и учтив познавач.
И тъй като беше всъщност разсъдлив и умен владетел, когато видя отново, че — както често признаваше сам — е чисто и просто магаре, вместо да се сърди на младия банкер за ученост-та му, Фердинанд го представи на кралицата, на Ектън, на сър Уилям, на Ема Лайона, и то не със съмнително внимание, дължимо на човек с много пари, а с любезно покровителство, каквото разумните владетели оказват всякога на образованите и възпитани хора.
208
Тюркаре — простоват герой от комедия на Ален Льосаж — френски романист и драматург (1668–1747). Б.пр.