„Драги Николино,
трябва да простиш на бедната си приятелка, че не можа да дойде на срещата, където се надяваше да намери толкова щастие. Това стана съвсем не по моя вина. Кълна ти се: едва след като те видях, кралицата ми съобщи, че трябва да бъда готова заедно с другите дами от двора за посрещането на адмирал Нелсън. Ще му устроят великолепни тържества и кралицата иска да се представи пред него в целия си блясък. Направи ми честта да каже, че съм една от звездите, с които смята да смае Нилския победител. Едно не особено мъчно дело пред него, защото той има само едно око. Не ревнувай: всякога ще предпочитам Ацис пред Полифем209.
Вдругиден ще ти съобщя с писъмце кога ще съм свободна.
Твоя любеща и вярна
Е.“
— Хм! — промълви кралицата, след като прочете писмото. — Знаете ли, генерале, че не научавам кой знае колко много от това писмо. Човекът, който го е писал, сякаш е знаел, че то ще бъде четено не от този, за когото е предназначено. Да-а! Дамата е предпазлива личност!
— Ваше величество знае, че ако придворните дами могат да се укорят в нещо, то не е прекалената доверчивост, но авторката на писмото все пак не е била достатъчно предпазлива, защото още тази вечер ще узнаем коя е.
— Как?
— Нали ваше величество е благоволила да покапи тази вечер в Казерта всички дворцови дами, на които малкото име започва с буквата Е и които са я придружавали при посрещането на генерал Нелсън?
— Да. Оказаха се седем.
— Кои са, ако обичате, мадам?
— Принцеса Кариати, Емилия, графиня ди Сан Марко, Елеонора, маркиза Сан Клементе, Елена, херцогиня Ди Термоли, Елизабета, херцогиня Ди Турси, Елиза, маркиза Д’Алтавила, Ефразия и графиня Ди Поликастро, Евгения. Не броя лейди Хамилтън, която е Ема: тя ас би могла да има нещо общо с тази история. Така че, както виждате, имаме седем заподозрени личности.
— Да, но от тези седем — възрази със смях Ектън — две не са вече на възраст да подписват писмата си само с инициали.
— Правилно! Остават пет. Тогава?
— Тогава, мадам, работата е много проста и аз дори не зная как ваше величество си дава труд да слуша продължението на плана ми.
— Какво да се прави, драги Ектън! Понякога съвсем оглупявам, а изглежда, че днес е именно така.
— Ваше величество има голямото желание да прикачи на мене тежката обида, която каза за себе си.
— Да, защото започвате да ме дразните с тези извъртания.
— Уви, мадам! Ненапразно съм дипломат.
— Да приключим.
— Само с две думи.
— Кажете ги тогава тия ваши две думи! — отвърна раздразнено кралицата.
— Нека ваше величество измисли някакъв повод да даде на всяка от петте дами по едно перо и като сравним почерците…
— Имате право — каза кралицата и сложи ръка върху китката на Ектън, — като научим коя е любовницата лесно ще открием любовника. Да се върнем в салона.
Тя стана.
— Ако ваше величество разреши, ще помоля за още десет минути аудиенция.
— По важни въпроси?
— По най-сериозни въпроси.
— Кажете — промълви кралицата и седна отново.
— Ваше величество си спомня навярно, че през нощта, когато ми предаде това писмо, в стаята на краля светеше в три часа сутринта?
— Да, нали му писах…
Знае ли ваше величество с кого е разговарял кралят толкова късно?
— С кардинал Руфо, ми каза лакеят.
— Е, добре, поради разговора с кардинал Руфо кралят е изпратил куриер.
— Чух наистина, че някакъв кон мина под свода на вратата. Кой е бил куриерът?
— Довереният му човек — Ферари.
— Откъде знаете?
— Моят коняр, англичанинът Том, спи в конюшните. Той видял в три часа сутринта, че Ферари влязъл в пътно облекло в конюшнята, оседлал си сам кон и заминал. На другия ден ми съобщи това, докато ми придържаше коня.
— После?
— После аз запитах, мадам, до кого негово величество е изпратил куриер след разговора с кардинал Руфо и реших, че може да бъде само до племенника му, австрийския император.
— И кралят би постъпил така, без да ме предупреди?
— Не кралят, а кардиналът — отговори Ектън.
— О-о! — намръщи се Каролина. — Аз не съм Ана Австрийска, нито кардинал Руфо е Ришельо: да внимава!
— Мисля, че случаят е сериозен.
— Сигурен ли сте, че Ферари е заминал за Виена?
— Отначало се съмнявах малко, но съмненията ми скоро се разсеяха. Изпратих Том да провери дали Ферари е взел пощенска кола.
— И?
— И се оказа, че е наел пощенската кола в Капуа, където е оставил коня си, като поръчал на началника на станцията да го гледа много добре, защото бил от кралските конюшни, а сам той щял да се върне и да си го вземе на 3 октомври вечерта или на 4 сутринта.
209
Ацис — сицилийски пастир, любим на нимфата Галатея; смазан заедно с нея под една скала от ревнивия циклоп Полифем, комуто Одисей извадил едното око (гр. мит.). Б.пр.