Мъжете бяха адмирал Нелсън и двама негови офицери или по-точно приятели: капитан Траубридж и капитан Бол; първият — очарователен, остроумен и духовит; вторият — важен и студен като истински бретонец210 от Великобритания.
Останалите поканени бяха елегантният херцог Ди Рока Романа, брат на Николино Карачоло, който — имаме предвид Николино — не подозираше ни най-малко, че един министър и една кралица са се заели в този момент да открият неговата весела и безгрижна особа; херцог Д’Авалос, повече известен под името маркиз Дел Васто, потомък на древен род с два клона; по една линия — на пълководец на Карл V, женен за прочутата Виктория-Колона и написал за нея своя „Любовен разговор“, когато го пленили при Равена; победен по-късно при Павиа, получил от ръката на Франциск I сабята си, от която била останала само дръжката. Потомък и на друг представител от същия род, именуван маркиз Дел Гуасто, споменат от нашия летописец Дьо л’Етоал с името Дьо Гюа, убит като любовник на Маргарита Френска; тук бяха също херцог Ди Саландра, първият кралски ловец, който ще се опита по-късно да поеме главното командване, изплъзнало се от ръцете на генерал Мак; принц Пинятели, комуто кралят ще остави при бягството си тежката длъжност на кралски наместник, и още неколцина други, доста ниско слезли потомци211 на най-благородните неаполитански и испански родове.
Всички очакваха идването на кралицата и се поклониха почтително при влизането й.
Две неща занимаваха тази вечер мисълта на Каролина: да изтъкне Ема Лайона, за да подсили още повече любовта на Нелсън, и да открие по почерка коя дама е написала писъмцето, защото, узнаят ли коя го е писала, нямаше да бъде трудно, както съвсем правилно бе казала Каролина, да открият за кого е било писано.
Само присъствалите на тези интимни и несравними вечери на неаполитанската кралица, на които Ема Лайона беше едновременно очарованието и украсата, са могли да разкажат на съвременниците си до какъв възторг и опиянение модерната Ар-мида е довеждала зрителите и слушателите си. Ако вълшебните й пози и сластни движения са имали изтъкнатото от нас влияние над студените северни жители, колко повече трябва да са наелектризирали буйното южняшко въображение, страстно увлечено от песни, музика, поезия, което знае наизуст Чимароза и Метастаз! Ние познавахме и разпитвахме лично при първите си посещения в Неапол старци, присъствали на тези вълшебни вечери, и видяхме как след петдесет години те потръпваха като младежи от пламенните спомени.
Ема Лайона е била красива дори без да се старае. Можем да си представим как е изглеждала в оная вечер, когато е искала да бъде хубава и заради кралицата, и заради Нелсън сред толкова прелестни костюми от края на осемнадесети век, налагани в австрийския императорски дом и в двора на Двете Сицилии като отпор срещу френската революция; вместо пудрата, посипана по смешно високите прически, кацнали на темето, вместо тесните рокли, които биха удушили прелестта на самата Терпсихора212, вместо яркочервения цвят, преобразяващ жените във вакханки — мода, започнала да се налага навред и възприета във Франция от най-прочутите красавици — тя беше в дълга светлосиня туника, драпирана като тога на антична статуя; в косата, спуснала до раменете своите вълнисти букли, два рубина блестяха като прословутите древни гранати; коланът й, подарък от кралицата, беше низ от скъпи елмази, преметнат като кордон и падащ до коленете; ръцете й бяха голи от рамото до върховете на пръстите; едната беше пристегната на рамото и в китката от две елмазени змии с рубинови очи и блестеше само с прекрасната си кожа и заострени нокти, прозрачноалени като розов лист; другата беше обсипана с пръстени; а нозете с чорапи в телесен цвят изглеждаха голи като ръцете в своите светлосини сандали със сърмени връзки.
Тази ослепителна красота, подчертана от необикновеното облекло, беше почти свръхестествена и просто заплашителна; жените се отстраняваха от това превъплъщение на гръцко езичество със завист, мъжете със страх. Който би имал нещастието да се влюби в тази Венера-Астарте, трябваше или да я завладее, или да се самоубие.
Затова именно въпреки своята красота и тъкмо поради омагьосващата си прелест Ема седеше сама в ъгъла на едно канапе сред тези, които я бяха наобиколили. Нелсън, единственият, който би имал право да седне до нея, я поглъщаше с поглед, залиташе като омагьосан под ръка с Траубридж и се питаше каква тайнствена любов или политическа сметка бе тласнала в обятията му — на него, суровия моряк, обезобразения боец от двадесет битки — това несравнимо създание, надарено с всички съвършенства.
210
Авторът иска да припомни, че жителите на френската област Бретан (бретонци) са избягали от острова при нашествието на англосаксите и са потомци на келтите, жители на Югоизточна Англия (на френски Англия е Гранд Бретан). Б.пр.