Самата тя се бе стеснявала и изчервявала по-малко върху аполоновия одър, където Греъм я беше изложил някога гола пред любопитните погледи на цял град, отколкото в кралския салон, обгърната от толкова завист и похот.
— О, ваше величество! — извика тя, щом видя кралицата, и се втурна към нея, за да моли сякаш за закрила. — Елате да ме скриете по-скоро в сянката си и да кажете на дамите и господата, че който се приближи към мене, не се излага на опасност, каквато го чака, ако заспи под мансенила213.
— Оплаквайте се, неблагодарно същество! — засмя се кралицата. — Защо сте толкова хубава, та всички сърца да се пукат от любов и завист? Само аз съм, както изглежда, достатъчно смирена и скромна, за да се осмеля да доближа лице до вашето и да ви целуна по двете бузи.
И докато я целуваше, й прошепна:
— Бъди очарователна тази вечер, необходимо е!
После прегърна любимката си, за да я отведе отново до канапето, където всички побързаха да се приближат, мъжете, за да ухажват Ема, като си дават вид, че ухажват кралицата, а жените — за да ухажват кралицата, като си дават вид, че ухажват Ема.
В този момент влезе Ектън: от разменения с кралицата поглед той разбра, че всичко е наред.
Тя отведе Ема в един ъгъл, поговори тихичко с нея, после каза:
— Синьори, получих съгласието на лейди Хамилтън да ни покаже тази вечер всичките си дарби — да ни изпее една балада от своята родина или една антична песен, да ни представи сцена от Шекспир и да ни покаже на дьо шал, който е танцувала досега само за мене и пред мене.
Всички в салона ахнаха от радост и любопитство.
— Но — възрази Ема — ваше величество знае, че приех при едно условие…
— Какво е то? — запитаха дамите, по-нетърпеливи от мъжете.
— Какво е то? — повториха и мъжете.
— Кралицата — продължи Ема — ми обърна внимание, че по някаква странна случайност малките имена на осемте присъстващи тук дами — с изключение на нейното — започват с буквата Е.
— Да, наистина! — казаха дамите, като се спогледаха.
— И щом аз ще изпълня желанието ви, бих искала и другите да изпълнят моето.
— Синьори — обади се кралицата, — ще се съгласите, че това е съвсем редно.
— Добре, кажете какво желаете, милейди! — обадиха се няколко гласа.
— Желая — започна Ема — да запазя един скъп спомен от тази вечер. Нейно величество ще напише на един лист името си: Каролина. И всяка буква от скъпото височайше име ще бъде начало на стих, какъвто всяка от нас — като започнем с мене — ще напише в чест на нейно величество. Всяка ще подпише стиха си, все едно дали е хубав или лош, а надявам се, че с моя помощ лошите ще бъдат повече от хубавите. След това като спомен за вечерта, когато съм имала честта да бъда с най-красивата кралица и най-благородните неаполитански и сицилиански дами, ще взема този скъп поетичен автограф за албума си.
— Съгласна съм от все сърце — каза кралицата. Приближи се до една маса и написа на лист хартия: Каролина.
— Но, ваше величество — извикаха дамите, заставени да пишат стихове без подготовка, — ние не сме поетеси.
— Ще призовете Аполон — отговори кралицата — и ще станете.
Невъзможно беше да се изплъзнат; Ема се бе приближила вече до масата, както бе казала, че ще постъпи, написа срещу първата буква от името на кралицата първия ред от акростиха и се подписа: Ема Хамилтън.
Другите дами се примириха с неизбежното, отидоха една след друга до масата, написаха по един стих и се подписаха.
След като и последната от тях, графиня Ди Сан Клементе, написа името си, кралицата побърза да вземе листа. Сътрудничеството на осемте музи бе дало следния резултат, който кралицата прочете на глас:
Като че е прекаляване с върховната власт, Ема Хамилтън
Ако имаш скиптър в ръка и диадема на челото, Емилия Карпати
Родена с толкова богати дарове, Елеонора Сан Марко
О, кралице, да поискаш в един миг Феб, Елизабета Термоли
Лирикът от Парнас, така далеко от Везувий, Елиза Турси
И ние — от изкуството на Петрарка и Тасо, Ефразия д’Алтавила
Нашите сърца да изпълни с поезия, Евгения ди Поликастро
А не само с любов и почит към вас, Елена ди Сан Клементе
— Виждате ли — каза кралицата, докато мъжете се възхищаваха от достойнствата на акростиха, а самите дами се изненадваха от постижението си, — виждате ли, генерал Ектън, какъв прекрасен почерк има маркиза Ди Сан Клементе!
Генерал Ектън отиде към един свещеник, отдалечавайки се от групата, като че искаше да прочете повторно акростиха, сравни почерка на писмото с този на осмия стих и отвърна, докато връщаше с усмивка на Каролина скъпоценния и страшен автограф: