— Наистина ли, както каза кралицата — запита тихо той, — за мене сте се съгласили да рецитирате, да пеете и да танцувате танца, който ме влудяваше от ревност?
Ема го погледна така, както умеете да гледа, когато искаше да отнеме на влюбените в пея малкото разум, който им бе останал, а след това с глас още по-упоителен от погледа отговори:
— И още пита, неблагодарникът!
— Колата на негово превъзходителство генерал-капитана е готова — съобщи един лакей.
— На ваше разположение, господа — каза Ектън.
Нелсън и двамата офицери се поклониха дълбоко.
— Има ли ваше величество някакви особени заповеди към мене? — запита Ектън, докато англичаните се отдалечаваха.
— Да — каза кралицата. — В девет часа тази вечер тримата държавни инквизитори в тъмната стая!
Ектън се поклони и излезе; двамата офицери бяха вече в преддверието.
— Най-после! — каза кралицата, прегърна Ема и я целуна буйно, както вършеше всичко. — Мислех, че няма да останем сами!…
XLIV
ЯСЛИТЕ НА КРАЛ ФЕРДИНАНД
Названието на тази глава ще се стори почти неразбираемо на патите читатели; затова веднага ще го обясним. Едип от най-големите, пай-почитаните неаполитански празници е Коледа — Natale221, както го наричат. Още три месеца преди това бедните семейства се лишават от всичко, за да спестят малко пари, част от които отиват в лотарията с надежда, че може да спечелят и с печалбата да прекарат весело Бъдни вечер, а другите се оставят настрана, в случай че лотарийната мадона — защото в Неапол има мадони за всичко — се окаже неумолима.
Които не са успели нищо да спестят, занасят в заложните къщи жалките си накити и дрехи, дори дюшеците от леглата си.
Които нямат нито накити, нито дюшеци, нито дрехи за залагане, крадат. В Неапол се знае, че през декември броят на кражбите всякога се увеличава.
Всяко неаполитанско семейство, колкото и да е бедно, трябва да има на Бъдни вечер най-малко три вида гозби от риба на трапезата си. На другия ден една трета от населението на града е болно от преяждане и тридесет хиляди души си пускат кръв.
Жителите на Неапол си пускат кръв по всякакъв повод: когато им е горещо, когато са настинали, когато духа сироко, когато духа трамонтана222. Моето единадесетгодишно прислужниче дава всеки месец от десетфранковата си заплата седем франка за лотарийни билети, плаща редовно от три години насам но едно петаче на ден на някакъв калугер, за да му казва номера, нито един от които не е спечелил, а останалите тридесет петачета пази, за да си пуска кръв.
То влиза от време на време в кабинета ми и ми казва сериозно:
— Господине, трябва да си пусна кръв.
И отива да си пусне кръв, като че рязването на вена с ланцет е най-приятно забавление.
На всеки петдесетина крачки в Неапол, особено по времето, което се опитваме да опишем, е имало бръснарнички — salassatori — където бръснарите държат, както по времето на Фигаро, в едната си ръка бръснач, в другата ланцет.
Моля да бъда извинен за отклонението, но пускането на кръв е особеност на неаполитанските нрави, която не можем да отминем с мълчание.
Да се върнем сега към Колелата и главно към това, което има да кажем за неаполитанската Коледа.
Трябва да кажем, че едно от големите забавления в Неапол при наближаването на Рождество, запазено у старите родове до паши дни, е приготвянето на ясли.
В 1798 година много рядко голям неаполитански дом е без ясли; било миниатюрни, за забавление на децата, било огромни ясли за назидание на възрастните. Крал Фердинанд беше прочут с изкуството да подрежда своите ясли и в най-голямата зала на приземния етаж в кралския дворец бе устроил театър с размерите на Театър Франсе, за да нарежда там своите ясли.
Това беше забавление, с което принц Сан Никандро бе развличал буйния младеж и кралят бе запазил тази слабост, по-точно тази фанатична привързаност, и през зрялата си възраст.
В частните домове са използвали, а използват и сега всяка Коледа едни и същи предмети за направа на яслите; само ги подреждат различно: но у краля не е така; след като бъдат изложени един-два месеца за публично възхищение, кралските ясли се демонтират и всичките им украси се подаряват от краля на любимците му, които ги приемат като ценен израз на кралското благоволение.
Яслите на частните лица струват, според състоянието на семейството, от петстотин до десет и дори петнадесет хиляди франка; яслите на крал Фердинанд, с платеното съдействие на художници, скулптори, архитекти, техници и механици, използвани от него за случая, му струват от двеста до триста хиляди франка.