Зад поклонението на пастирите беше представено нанагорнището деи Капучини до Инфраската с фасадата на манастира Свети Ефрем.
Групата срещу картината с бягството в Египет щеше да изобразява Фра Пачифико и магарето му, представени от натура; и за да бъде приликата пълна, за да може всеки да познае от пръв поглед монаха и животното му, преди три дни, когато минаваше покрай Ларго Кастело, Фра Пачифико бе поканен да влезе в двореца, защото кралят искал да поговори с него. Фра Пачифико изпълни веднага това искане, като се мъчеше да разбере за какво ли е дотрябвал на краля, и когато го заведоха в залата с яслите, узна лично от негово величество голямата чест, която кралят бе намислил да окаже на капуцините от Свети Ефрем, като представи в яслите си брата просител и магарето му. Поради това на Фра Пачифико съобщиха, че докато трае позира-нето, е излишно да се изморява с просия, защото кошовете му ще се пълнят от кралския майордом. Работите вървяха така от три дни за голямо удоволствие на Фра Пачифико и на Джакобино, които и в най-смелите си мечти не биха се надявали на честта да се озоват един ден пред краля.
Затова Фра Пачифико с голяма мъка се въздържаше да не извика: „Да живее кралят!“, а Джакобино, като виждаше как реве неговият събрат от яслите, едва успяваше да се овладее и да не последва примера му.
Останалите сцени, представели все по-назад и по-нагоре, бяха: Исус сред фарисеите, срещата със самарянката, чудесата при риболова, Исус ходи по водата и поддържа недоверчивия Свети Петър, Исус и прелюбодейката, където веднага се забелязваше, че било случайно, било по лукава заповед на крал Фердинанд грешницата, опростена от Исус, беше руса като кралицата и имаше издадената долна устна на австрийските принцеси.
Четвъртият дял беше зает от вечерята у Марта, когато Магдалина облива с благоухания нозете на Христос и ги изтрива с косата си; следваше тържественото влизане на Спасителя в Ерусалим на Връбница. Стражи в униформата на кралските войници пазеха градските врати и отдаваха чест на Исус. Ерусалим имаше и тази особеност, че беше укрепен в стила на Вобан223 и защитаван с оръдия; което не бе попречило, както знаем, да бъде превзет от Тит.
През другата ерусалимска врата се виждаше как Исус излиза с кръста на рамо сред стражата и народа, на път за Голгота, по който всяко спиране беше отбелязано с кръст.
И накрая самата Голгота затваряше перспективата вляво от зрителя, а в същия дял, вляво от яслите, беше представена долината Йосафат, където мъртвите се надигаха с надежда или ужас от гробовете си в очакване на страшния съд, към който ги призоваваше тръбата на ангела, витаещ над тях.
В междините и по пътя, който водеше лъкатушно през различните дялове от яслите до Голгота, бяха пръснати групи, които нямаха нищо общо с археологията, танцуващи Панталони224, палиети225, които се караха, ладзарони, които им се присмиваха и накрая Пулчииели, заети да ядат макарони с наслада, каквато неаполитанци — за които макароните са нещо като древната амброзия — изпитват, когато гълтат тази храна, паднала на земята от Олимп.
Никакво пространство не бе останало неизползвано в различните дялове. Без да обръщат внимание в кой месец се е родил Исус, жътвари жънеха, а по склоновете се виждаха лозари на гроздобер и пастири пасяха стадата си.
Всички представени лица, почти триста души, изработени от изкусни художници, бяха в размери, строго съобразени с дяловете, където щяха да бъдат поставени, за да спомогнат за създаването на огромна перспектива.
В това време кралят — поглеждайки към яслите, където техпик от театъра Сан Карло подреждаше фигурите — слушаше от Фра Пачифико разказа за случката с бекайото, която с всеки изминат ден вземаше все по-невероятни размери. Храбрият касапин на пръчове, нападнат най-напред от едни, после от двама, след това от трима якобинци, се бе отказал накрая да споменава броя на нападателите и ако можеше да се вярва на сегашните му твърдения, бил нападнат като Фалстаф от цяла армия. Не твърдете само, че била облечена в дрехи от зелено гумирано платно.
Фра Пачифико беше стигнал към средата на своя разказ, когато влезе повиканият от краля кардинал Руфо.
Фердинанд прекъсна разговора с Фра Пачифико, за да поздрави кардинала, който — като позна монаха и като знаеше какво отвратително престъпление е било предизвикано, а може би и подпомогнато от него — се отстрани под предлог, че иска да разгледа кралските ясли.
Позирането на Фра Пачифико бе приключило; освен трите товара риба, зеленчуци, плодове, месо и вино, които бе получил от кралските складове и изби и под които Джакобино се прибираше превит на две в манастира, кралят заповяда да му броят, като дарение за бедните, по сто дуката за всяко позиране. След това поиска на сбогуване благословията му; и докато самозабравилият се от гордост монах — благословител, достоен за благославяния — се отдалечаваше с магарето си, Фердинанд тръгна към Руфо.