Вратата се отвори отново.
— Негово превъзходителство посланикът на Англия! — съобщи лакеят, без да се покаже повторно.
— Zitto!226 — каза кралят, като посочи на кардинала писмото от императора, което поставяше в джоба си.
Кардиналът направи движение, с което искаше да каже: „Господарю, напомнянето беше излишно.“
Сър Уилям Хамилтън влезе.
Той поздрави краля, след това кардинала.
— Добре дошли, сър Уилям — каза кралят. — И двойно добре дошли, защото мислех, че сте в Казерта.
— Бях наистина там, господарю, но кралицата направи честта на лейди Хамилтън и на мене да ни докара с колата си.
— О, върна ли се кралицата?
— Да, господарю.
— Отдавна ли пристигнахте?
— Току-що и тъй като имам да направя едно съобщение на ваше величество…
Кралят погледна Руфо и му смигна.
— Поверително ли е? — запита той.
— Зависи, господарю — отвърна сър Уилям.
— Относно войната, предполагам? — запита кралят.
— Именно, господарю, относно войната.
— В такъв случай можете да говорите пред негово преосвещенство. Разговаряхме тъкмо по този въпрос, когато съобщиха за идването ви.
Кардиналът и сър Уилям се поклониха взаимно, нещо, което не правеха никога, щом имаха възможност да го избягнат.
— И така — поднови разговора сър Уилям, — негова светлост лорд Нелсън дойде снощи да прекара вечерта в Казерта, а на тръгване остави на лейди Хамилтън и на мене едно писмо, което мисля, че съм длъжен да прочета на ваше величество.
— На английски ли е писмото?
— Лорд Нелсън не говори друг език, но ако ваше величество желае, ще имам честта да му го преведа на италиански.
— Четете, сър Уилям — каза кралят, — слушаме ви.
И за да оправдае множественото число, с което си бе послужил, кралят направи знак на Руфо да слуша заедно с него.
Ето съдържанието на писмото, което сър Уилям преведе на краля от английски на италиански, а ние превеждаме от английски на френски за нашите читатели227.
„До лейди Хамилтън
Неапол, 3 октомври 1798
Скъпа милейди,
Интересът, който Вие и сър Уилям Хамилтън винаги проявявате към Техни величества сицилианските владетели, се е запечатал отпреди шест години в сърцето ми и мога наистина да кажа, че при всички представени случаи, а те бяха многобройни, никога не съм преставал да проявявам искрена симпатия към щастието на това кралство.
Поради тази привързаност, скъпа милейди, не мога да остана равнодушен към това, което е станало и става в този момент в кралството на Двете Сицилии, нито към нещастията, които-без да съм дипломат — виждам да се приближават към тази толкова лоялна страна, и то само поради най-лошата от всички политики — тази на отлагането.
Откакто пристигнах в тукашните морета, с други думи, от миналия месец май, видях, че сицилианският народ е предан на своя владетел и страшно ненавижда французите и техните идеи. Същото виждам и откакто съм в Неапол, където установих, че неаполитанци, от първия до последния, са готови да воюват с французите, които — както е известно — организират армия от крадци, за да разграбят кралството и да съборят монархията.
Нима френската политика не е била винаги да залъгва правителствата с една привидна безопасност и след това да ги събори? А както вече заявих, нима не е известно, че желаят да ограбят именно Неапол? Като зная това, а също и факта, че Негово величество кралят на Сицилия има могъща армия, готова, както ме уверяват, да навлезе в една страна, която я чака с отворени обятия, и да пренесе войната другаде, вместо да я чака у дома си, изненадвам се, че тази армия не е потеглила още преди един месец.
Аз съм напълно уверен, че така щастливото пристигане на генерал Мак ще подтикне правителството да използва най-благоприятния момент, предложен от провидението, защото, ако той не нападне или дочака да го нападнат у дома му, вместо да изнесе войната навън, не е необходимо човек да е пророк, за да предскаже, че двете кралства ще бъдат загубени и монархията унищожена! Ако за нещастие неаполитанското правителство продължи тази жалка и гибелна политика на отлагане, ще ви препоръчам, драги приятели, да бъдете готови да изпратите най-ценните си вещи и сами да дойдете на кораба ми още при първата вест за нахлуване. Мой дълг е да мисля и да се погрижа за вашата безопасност, а в същото време мисля със съжаление, че това може да бъде необходимо и за любезната неаполитанска кралица и нейното семейство. Но най-добре би било, ако на тукашните министри се втълпят думите на великия Уилям Пит, Чатъмски херцог: «Най-дръзките мерки са най-сигурни.»
227
Не сме променили нито една сричка от писмото на Нелсън, което трябва да се приема като извънредно важен исторически документ, защото именно то е убедило крал Фердинанд да започне войната с Франция. Б. а.