Майорът взе перо.
— Пишете — продължи Мак — е най-красивия си почерк, защото републиканският генерал, до когото отправяме писмото, може би не знае добре да чете. Тези хора, общо взето, не са много силни234 — продължи Мак, като се засмя на своята духовитост — и ако упорства да остане в града, не искам да каже, че не ме е разбрал.
— Ако писмото е до генерал Шанпионе, господин барон — възрази младият офицер, — не мисля, че ваше превъзходителство трябва да се страхува от подобно нещо. Чувал съм, че той е един от най-образованите мъже във френската армия. Въпреки това аз съм, разбира се, готов да изпълня заповедите на ваше превъзходителство.
— Тъкмо това трябва да направите — възрази Мак, малко засегнат от бележката на момъка, и кимна повелително.
Майорът продължаваше да седи с перо в ръка.
— Дава ли ми ваше величество свобода да редактирам писмото? — обърна се генерал Мак към краля.
— Напълно, напълно — отговори кралят. — Ако пиша аз до вашия гражданин генерал, колкото и да е образован, смятам, че мъчно би разбрал нещо.
— Пишете, майоре — каза Мак.
И продиктува следното писмо или по-скоро следния ултиматум, който не се споменава в никоя история, но ние го предаваме според официалния препис, изпратен на кралицата — образец на нахалство и гордост:
„Господин генерал,
Обявявам Ви, че сицилианската армия, която имам чест да командвам под личните заповеди на краля, току-що премина границата, за да заеме римските владения, революционизирани и заграбени след Кампоформийския мир, революция и заграбване, непризнати от Негово величество краля на Сицилия, нито от височайшия му съюзник краля император; изисквам следователно да изтеглите незабавно от Цизалпийската република френските войски, които се намират на римска територия, както и всички заети от тях селища и крепости. Командващите различни бойни колони на Негово величество сицилийския крал имат категорична заповед да не започват военни действия там, където френските войски се изтеглят по моето изискване, но да употребяват сила в случай, че те окажат съпротива.
Заявявам Ви освен това, гражданино генерал, че ще сметна за неприятелски акт навлизането на френски войски на територията на Тосканското велико херцогство. Очаквам незабавния Ви отговор и Ви моля да изпратите обратно майор Рисках, когото Ви изпращам, четири часа след като получите писмото ми. Отговорът Ви трябва да бъде положителен и категоричен. Що се отнася до искането за оттегляне от римските владения и не-навлизане в Тосканското велико херцогство, един отрицателен отговор ще се сметне като обявяване война от Ваша страна и Негово величество кралят на Сицилия ще съумее да подкрепи със сабя в ръка справедливите искания, които Ви отправям от негово име.
Имам чест, и т.н.“
— Готово, господин генерал — каза младият офицер.
— Няма ли негово величество някакви забележки? — обърна се Мак към Фердинанд.
— Вие ще се подпишете, нали? — запита кралят.
— Разбира се, господарю.
— В такъв случай…
Кралят довърши фразата, като сви рамене, което значеше: „Постъпвайте както знаете.“
— Всъщност — каза Мак — тъкмо така ние, хора с име и произход, трябва да говорим на тия републикански санкюлоти.
Той взе перото от ръката на майора, подписа и каза, като му го подаде отново:
— А сега напишете адреса.
— Искате ли да го продиктувате, както останалата част на писмото, господин генерал? — запита младият офицер.
— Какво? Нима не знаете да напишете един адрес?
— Не зная дали трябва да пиша „господин генерал“ или „гражданин генерал“.
— Пишете „гражданин“ — отговори Мак, — защо ще даваме на тия хора друга титла освен тази, която сами си дават?
Момъкът написа адреса, запечата писмото и стана.
— Сега, майоре — каза Мак, — ще вземете коня си и ще отнесете това писмо колкото е възможно по-скоро на френския генерал. Давам му, както видяхте, четири часа, за да вземе решение. Можете да чакате решението му през тези четири часа, но нито минута повече. А ние ще продължим похода си. При завръщането си ще ни намерите навярно между Аняни и Валмонте.
Адютантът се поклони пред генерала, поклони се още по-ниско пред краля и замина да изпълни поръчението.
Френските предни постове, които срещна при Фрозиноне, го спряха; но щом съобщи целта на мисията си на генерал Дюем, който ръководеше оттеглянето в този пункт, и показа писмото, което беше натоварен да предаде на Шанпионе, генералът заповяда да го пуснат. След това майорът продължи пътя си към Рим, където пристигна на другия ден към девет и половина часа сутринта.