— Най-прекрасното в тази римска земя — каза той — е това, че където и да стъпи, човек среща древната или средновековната история. Ето вижте — добави той, като протегна ръка към хълма срещу Тибър, — на онзи връх е свети Онуфрий, където Тасо умрял от треска тъкмо тогава, когато папа Климент VIII го поканил в Рим да го увенчае тържествено с лавров венец. Десет години по-късно същият Климент VIII, за когото Карл V казвал, че е единственият човек, когото видял в Рим, заповядва да затворят ей там, от дясната ни страна, в затвора Савела, прочутата Беатриче Ченчи. В този именно затвор в навечерието на смъртта й Гуидо Рени е нарисувал прекрасния портрет, който след четири-пет дни, като се настаните в Рим, ще можете да видите в двореца Колона. На брега на Тибър, срещу двореца Сан Анджело, ще ви покажа останките от затвора Тординоне, където са били затворени братята й. По специална милост от страна на негово светейшество тя била осъдена само да й отсекат главата, докато брат й Джакомо, преди да бъде отведен до ешафода, където се срещнал със сестра си, бил развеждан из целия град в една количка с палача, който през цялото време на разходката късал с клещи меса от гърдите му — и то само за да отмъсти за смъртта на един негодник, убил двамата си сина, изнасилил дъщеря си и успял да се изтръгне от ръцете на правосъдието само защото обсипал съдиите с порой от злато239. Климент VIII помислил за момент да пощади живота поне на рода Ченчи, обвинен само в това, че е изпълнил ролята на палач, но за нещастие на Беатриче почти по същото време принц Ди Санта Кроче убил майка й, някаква Месалина, опозорила с любовните си връзки с прислугата името на баща й. Папата се уплашил, че децата са по-нравствени от родителите, а убийците по-справедливи от съдиите, и главите на двамата братя, сестрата и мащехата се търкулнали от един и същи ешафод. През опази пролука можете да видите отвъд Тибър мястото, където той се е издигал. Според преданието Климент VIII присъствал на екзекуцията от един прозорец на двореца Сан Анджело, където отишъл по дългата покрита галерия, която виждате вляво, построена от Александър VI, за да може наследникът му в случай на обсада или революция да напусне Ватикана и да се прибере в крепостта Сан Анджело. Сам той, както разправят, я използвал неведнъж, за да посещава кардиналите, които затварял в Адриановата гробница и удушавал, според традицията на Калигуловци и Нероновци, след като ги заставял да направят завещание в негова полза.
— Вие сте несравним чичероне, господин генерал, и много съжалявам, че вместо четирите часа, от които два вече минаха за жалост, не мога да прекарам с вас четири дни.
— Четири дни са съвсем малко за тази чудна страна. След четири дни вие ще искате да останете четири месеца, след четири месеца — четири години. Цял човешки живот не би стигнал да се направи списък на спомените, запазени в града, така справедливо наречен Вечният град. Ето например погледнете тези останки от сводове, в които се блъска реката, погледнете тези руини, свързани с двата й бряга: там е бил Триумфалният мост, оттам са минавали последователно, идвайки откъм храма на Марс, който се издигал някога на мястото на Свети Петър — Паул Емилий, победител на Персей, Помпей, победител на арменския цар Тигран, на иберийския цар Артоцес, на албанския цар Орозий, на мидийския цар Дарий, на набатския цар Арета, на комагенския и пиратския цар Антиохий. Той е завзел хиляда крепости, деветстотин града, осемстотин кораба, основал е или е заселил отново девет града. След този триумф именно той изгражда с част от своя дял от плячката прекрасния храм на Минерва, украсявал площада Септа Юлия, близо до акведукта Вирго, със следния бронзов надпис на фронтона: „Помпей Велики, император, след като приключи една тридесетгодишна война, разби, прогони, изби или принуди да се предадат дванадесет милиона сто и осемдесет хиляди души, след като потопи или взе осемстотин четиридесет и шест кораба, подчини хиляда петстотин тридесет и осем града или крепости, покори цялата страна от езерото Мерис до Червено море, изпълнява обета, който бе дал на Минерва.“ По същия мост след него са минали Юлий Цезар, Август, Тиберий. За щастие — продължи с тъжна усмивка републиканският генерал — той се е срутил, иначе и ние сигурно щяхме да се гордеем, че сме минали по него, а какво сме ние, за да тъпчем дирите на такива хора?
Размислите, завладели главата на Шанпионе, заглъхнаха на устните му и той се унесе в мълчание — което младият офицер не дръзна да прекъсне — от Триумфалния мост, останал от дясната му страна, до моста Сан Анджело, по който тръгна, за да мине по левия бряг на Тибър.
239
Става дума за Франческо Ченчи, прочут със своята поквара и убит по внушение на сина си, дъщеря си и втората си жена. Б.пр.