Все пак към средата на моста, макар и да се страхуваше, че проявява нескромност, майорът запита:
— Не оставяме ли зад нас гробницата на Адриан?
Шанпионе погледна наоколо си, сякаш се пробуждаше от сън.
— Да — отговори той, — и мостът, където се намираме, е бил построен сигурно за нея. Бернини240 го е реставрирал и отрупал с обичайните си украшения. В този именно паметник ще се затвори Тиебо, за да издържи обсада, която неще бъде първата за него. Погледнете, ето мястото, което зърнахте отдалече, където са били обезглавени Беатриче и семейството й. Като тръгнем вляво, ще можем да минем по самото място, където се е намирал Традиноне; на малкото площадче, където стигнахме, се намира странноприемницата „Орсо“ със същата фирма, каквато е била по времето, когато тук е живял Монтен, големият скептик, чийто девиз бил: „Знам ли нещо?“ Дотук е стигнал човешкият гений от шест хиляди години насам, след още шест хиляди години ще дойде друг скептик, който ще каже: „Може би.“
— А вие, господин генерал — запита майорът, — какво ще кажете?
— Ще кажа, че няма по-негодно правителство от това — погледнете вляво! — от това, което допуска подобна пустош почти в центъра на града. Погледнете тези блата, обитавани осем месеца през годината от мал’ария241: те са собственост на краля, при когото служите — наследство от рода Фарнезе. Когато е завещавал тези огромни земи на своя син, Пармския херцог, Павел III не е подозирал, че му завещава треска. Затова кажете на вашия крал Фердинанд, че е дълг не само на един почтителен наследник, но и на добър християнин да пресуши и разработи тия земи, които ще го възнаградят с богати жътви. Един мост, построен ей тук, ще бъде достатъчен за нов квартал, градът ще се прехвърли отвъд реката, ще се издигнат сгради по цялото празно пространство от крепостта Сан Анджело до площад дел Пополо и животът ще прогони оттук смъртта, но за това е потребно правителство, което се грижи за благоденствието на своите поданици, потребно е това велико благодеяние, срещу което вие, един образован и умен човек, идвате да се борите: потребна е свобода. Тя ще дойде един ден, не временно и не случайно, като свободата, донесена от нас, ще дойде като безсмъртна дъщеря на напредъка и времето. А дотогава, погледнете, от ей тази уличка покрай черквата Свети Йероним една нощ към два часа излезли четирима пешеходци и един конник, конникът носел напреко на седлото труп, от едната страна висели нозете му, от другата — главата. „Не виждате ли нищо?“ — попитал конникът. Двама от пешеходците погледнали към крепостта Сан Анджело, другите двама към площад Дел пополо. „Нищо“ — казали и четиримата. Тогава конникът отишъл до реката и обърнал коня си със задницата към водата. Двама души уловили трупа, единият за главата, другият за нозете, залюлели го три пъти и след третото залюляване го хвърлили в реката. Като чул плисъка от падането на трупа във водата конникът попитал: „Свършихте ли?“ „Да, господарко“ — отговорили хората. Конникът се обърнал. „А какво плува във водата?“ — попитал той. „Плащът му, господарко“ — отговорил един от хората. Друг събрал камъни, изтичал до брега и почнал да хвърля камъни върху плаща, докато той потънал. „Добре“ — казал тогава конникът. Дал една кесия на четиримата, препуснал и се изгубил. Мъртвият бил херцог Ди Кандия, конникът — Чезаре Борджия. От ревност към сестра си Лукреция Чезаре Борджия убил брата си херцог Ди Кандия… За щастие — продължи Шанпионе — пристигнахме вече. Случаят, драги майоре, отмъщавайки на кралете и на папската власт, запази тази история за най-накрая, но от това, както виждате, тя не е по-малко интересна.
И наистина групата, която проследихме от двореца Корсини до края на Рипета, излезе на площад Дел пополо, където беше строен в боен ред римският гарнизон.
Гарнизонът се състоеше от около три хиляди души: две трети французи, една трета поляци.
Щом забелязаха генерала, три хиляди гърла извикаха едновременно:
— Да живее републиката!
Генералът пристъпи към центъра на първата редица и направи знак, че иска да говори. Виковете заглъхнаха.
— Приятели — започна той, — принуден съм да напусна Рим, но не го изоставям. Оставям тук полковник Тиебо — той ще заеме крепостта Сан Анджело с петстотин души — дадох честна дума да дойда да ги освободя до двадесет дни. Обещавате ли и вие заедно с мене?
— Да, да, да — извикаха три хиляди гласа.
— Честна дума? — попита Шанпионе.
— Честна дума! — отговориха трите хиляди гласа.
— Сега — продължи Шанпионе — изберете помежду си петстотин души, готови по-скоро да останат под развалините на крепостта Сан Анджело, отколкото да се предадат.
240
Бернини, Джовани — неаполски художник, скулптор и архитект, построил колонадата на Свети Петър в Рим (1598–1680). Б.пр.
241
Умишлено написано от автора с две думи, за да подчертае истинското значение и произход на думата малария — от италианските думи мал’ария — лош въздух. Б.пр.