В Париж още нямаше да влезе, но вече влизаше в Рим.
Влизането беше величествено; крал Фердинанд на кон, в униформата си на австрийски фелдмаршал, покрита с везба, на шията и гърдите с всички свои лични и фамилни ордени, бе посрещнат пред вратата Сан Джовани от най-стария сенатор, придружен от висшата общинска управа, който, коленичил, му поднесе върху сребърен поднос ключовете на Рим; около сенаторите и общинската управа бяха всички кардинали, останали верни на Пий VI; оттук по предварително направено разписание, по улица, покрита с цветя и зеленина, кралят щеше да отиде в черквата Сан Карло, където се отслужваше молебен, а от черквата Сан Карло — в двореца Фарнезе, разположен, както вече казахме, от другата страна на Тибър, срещу двореца Корсини, току-що напуснат от Шанпионе.
В момента, когато кралят взе ключовете на Рим, екнаха песни. Сто девойки в бяло тръгнаха пред шествието с позлатени кошници, пълни с рози, които хвърляха във въздуха като на празника Тяло Господне. Изпразнените кошници се заменяха веднага с пълни, за да не прекъсва уханният дъжд; а тъй като след девойките вървяха заднишком децата от хора с кадилници в ръце, шествието се движеше между двоен шпалир, образуван от населението на Рим и околностите, облечени празнично, сред благоухания и дъжд от цветя.
Великолепна военна музика — неаполската стои на първо място между всички — свиреше най-весели мелодии от Чима-роза, Перголезе и Паезиело; след нея, сред широко празно пространство, вървеше кралят, в символичната самота на върховната власт; подир краля вървяха генерал Мак и целият генерален щаб; а след Мак едно множество от тридесет хиляди войници — двадесет хиляди пехотинци и десет хиляди кавалеристи в нови униформи, великолепни наглед, пристъпващи в безукорен строй благодарение на безбройните упражнения из лагерите; следваха петдесет новоизлети оръдия с новобоядисани ракли и коли; всичко това озарено от слънцето на един от ония ноемврийски дни, които греят в южната есен между един мъглив и един дъждовен ден като последно сбогом към лятото и първи привет към зимата.
Казахме, че Пътят беше определен предварително; минаха най-напред през полето, което можете да се нарече пустинята Сан Джовани ди Латрано, през моравите и самотните пътеки, водещи към Санта Кроче ин Джерузалеме и Санта Мария Маджоре, оттам тръгнаха направо към старата базилика, на която Анри IV е бил дарител, а Фердинанд, като правнук на Анри IV, беше предстоятел. По стъпалата на черквата, пред които кралят бе посрещнат на кон и прекаден с тамян сред радостни песни и благодарствени псалми, беше наредено цялото латранско духовенство. Когато песните замлъкнаха, кралят слезе от коня и по великолепни килими стигна пеша до „скала санта“, свещената стълба, пренесена в Рим от Ерусалим, където е била взета от дома на Пилат; по нея, на влизане в дома на римския претор, Исус е пристъпвал със своите боси, окървавени нозе, а вярващите минават сега само като пълзят на колене.
Кралят целуна първото стъпало: когато устните му докоснаха свещения мрамор, музиката гръмна весели маршове и сто хиляди гласа екнаха във възторжени приветствия.
Кралят остана на колене, докато каже молитвата си, изправи се, прекръсти се, качи се на коня, мина през големия площад Сан Джовани, измери с поглед величествения обелиск, издигнат в Тива от Тутмасис II, запазен от Камбиз, който съборил и повредил всички останали, заграбен от Константин и изровен по-късно в големия цирк; по-нататък идваше дългата улица Сан Джовани ди Латрано, оградена от двете страни с манастири и слизаща постепенно към Колизея; пое по прочутия Каренски квартал, където е била къщата на Помпей; почти по права линия стигна до Траяновия площад, където колоната на императора беше заровена до над основите си в земята; оттам под прав ъгъл стигна до Корсо и Венецианския площад, който е в другия край на същата улица, срещу площад Дел пополо, слезе до площад Колона и най-после продължи по Корсо до големия храм Сан Карло, посрещнат пред величествения вход от цялото духовенство; слезе отново от коня, влезе в черквата и застана под приготвения за него балдахин да слуша благодарствения молебен.
След молебена излезе от черквата, качи се на коня и предшестван, придружаван, следван от все същото шествие, слезе по Корсо до площад Дел пополо, тръгна покрай Тибър в обратна посока на поетата от Шанпионе при напускането на Рим, после по виа дела Скрофа, където се намира свети Людовик Френски, през големия площад Навоне, по римския форум Агонале и оттам за няколко минути, покрай фасадата на двореца Браски, срещу статуята на Паскуино243, стигна до Кампо деи Фиори и двореца Фарнезе, цел на дългия път и край на тържеството му.
243
Паскуино — римски шивач, прочут със своите епиграми. В XVII в. жителите на Рим нарекли на негово име една статуя, върху чийто пиедестал недоволниците лепели своите памфлети. Б.пр.