— О, не, мадам — отвърна кралят с остър смях, — има една малка разлика: всичко е загубено, дори честта!
— О, господарю! — промълви Д’Асколи, засрамен като неаполитанец от цинизма на краля.
— Ако не беше загубена и честта, Д’Асколи — отвърна кралят намръщено, със стиснати зъби, доказателство, че не беше така нечувствителен към положението, както се опитваше да се представи, — от какво бягаха ония хора, и то така, че с мъка можахме да ги задминем, като платих дукат и половина на кочияша? Бягаха от позора!
Всички мълчаха, в залата владееше смразяваща тишина; защото, макар че не знаеха още нищо, присъстващите подозираха всичко. Кралят, както казахме, седна и покани до себе си Д’Асколи, протегна вилица, взе от насрещната чиния един печен фазан, раздели го на две, остави едната половина в своята чиния, а другата подаде на Д’Асколи.
После се огледа и видя, че всички, включително кралицата, са още прави.
— Седнете най-после, седнете! — каза той. — Работите няма да се оправят от това, че не ще се навечеряте както трябва.
Наля си чаша бордо и подаде бутилката на Д’Асколи:
— За здравето на Шанпионе! — заяви кралят. — Това се казва човек, който държи на думата си — обеща на републиканците да се върне в Рим, преди да минат двадесет дни, и ще се върне на седемнадесетия. Той заслужава да пие това чудесно бордо, а пък аз асприно263.
— Какво говорите, господарю? — извика кралицата. — Нима Шампионе е в Рим?
— Точно така, както аз съм в Казерта. Само че и него може би не са посрещнали по-добре, отколкото мене тук.
— Ако не ви посрещнаха тук по-добре, господарю, ако не получихте посрещане, на каквото имате право, трябва да отдадете това само на изненадата от появата ви тъкмо тогава, когато най-малко се надявахме на щастието да ви видим. Само преди три часа получих от вас писмо, с което ми съобщавахте, че ще изпратите куриер, за да ми донесе известия за битката.
— Е, добре, мадам — отговори кралят, — куриерът съм аз, а известията са следните: разбиха ни на пух и прах. Какво ще кажете за това, милорд Нелсън, вие, ненадминатият победител?
— Половин час преди пристигането на ваше величество аз изказах опасенията си за възможно поражение.
— Но никой от нас не искаше да повярва, господарю — добави кралицата.
— Така се случва с половината пророчества, а при това милорд Нелсън не пророкува в своята родина. Във всеки случай той е бил нрав, а другите са грешили.
— Но, господарю, ония четиридесет хиляди души, с които генерал Мак казваше, че ще разгроми десетте хиляди републиканци на Шанпионе?…
— Изглежда, че Мак не е бил пророк като милорд Нелсън, и тъкмо десетте хиляди републиканци на Шанпионе разгромиха четиридесетте хиляди войници на Мак. Слушай, Д’Асколи, като си помисля, че писах на папата да дойде на херувимски крила да отпразнуваме заедно Пасхата в Рим! Надявам се, че не е прибързан да приеме поканата. Подайте ми онова бутче от глиган, Кастелчикала, човек не може да се навечеря с половин фазан, когато не е хапвал нищо цели двадесет и четири часа.
След това се обърна към кралицата:
— Имате ли да ми задавате и други въпроси, мадам?
— Един последен, господарю.
— Кажете.
— Бих желала да се осведомя от ваше величество по какъв повод е този маскарад.
И Каролина посочи Д’Асколи с везания мундир, кръстовете, кордоните и орденските значки.
— Кой маскарад?
— Херцог Д’Асколи в кралско облекло.
— О, да! И кралят в облеклото на херцог Д’Асколи! Най-напред седнете. Неудобно ми е да се храня седнал, докато всички стоите прави около мене, особено техни кралски височества — каза кралят, като стана и се поклони на мадам принцесите.
— Господарю — отговори принцеса Виктория, — при каквито и обстоятелства да го виждаме, ваше величество трябва да бъде уверен, че сме щастливи да го видим отново.
— Благодаря, благодаря. А какъв е този хубав млад лейтенант, който си позволява да прилича на моя син?
— Един от седемте телохранители, които вие дадохте на техни кралски височества — отговори кралицата. — Синьор Ди Чезаре, господарю, е от добро корсиканско семейство, а освен това пагонът дава благороднически ранг.
— Когато този, който го носи, не го унизи… Ако това, което Мак ми каза, е вярно, във войската има не малко нагони, които ще трябва да сменят носителите си. Служете добре на братовчедките ми, синьор Ди Чезаре, и ние ще ви запазим един от тези пагони.
Кралят направи знак на присъстващите да седнат и всички седнаха, макар че никой не продължи вечерята си.
— А сега — обърна се Фердинанд към кралицата, — вие ме питахте защо Д’Асколи е облечен като крал, а пък аз съм облечен като Д’Асколи? Това ще ви разкаже самият Д’Асколи. Разказвай, херцоже, разказвай!