Щом се прибра в стаята си, дълбоко загрижен от крушението, което щеше да внесе дълбоко смущение не само в работите на кралството, но и в неговите собствени сърдечни дела, като принуди английското адмиралтейство да вземе нови решения за Средиземноморския флот, Нелсън седна веднага пред бюрото си и под впечатление на кралския разказ — ако думите, изхвръкнали от устата на Фердинанд, могат да се нарекат разказ — започна следното писмо:
„До лорд адмирала граф Дьо Сен Венсан
Драги милорд,
Работите твърде много се промениха след последното ми писмо от Ливорно и аз твърде много се страхувам, че Негово Величество кралят на Двете Сицилии скоро ще загуби едно от двете кралства, а може би и двете.
Генерал Мак, както предполагах и както навярно вече Ви казах, е един фанфарон, спечелил славата си на голям генерал неизвестно къде, но във всеки случай не на бойното поле; вярно е, че имаше под свое командване една жалка армия; но кой би предположил, че шестдесет хиляди души ще бъдат разбити от десет хиляди!
Неаполитанските офицери имаха малко нещо за губене, но загубиха всичко, каквото имаха да губят!“268
Нелсън бе стигнал дотук в своето писмо и както виждаме, победителят от Абукир се отнасяше доста сурово към победените от Чивита Кастелана. Този суров моряк — който като дете питал какво е това страх и никога не бе го узнал, макар че във всяка битка бе оставял част от плътта си, така че куршумът, който го уби при Трафалгар, погуби само половината от него и живите останки на един герой — имаше навярно право да бъде взискателен, когато става дума за смелост, Нелсън, казахме, беше стигнал дотук в писмото си, когато чу зад себе си шумолене от крила на пеперуда от цвят на цвят. Обърна се, видя лейди Хамилтън. И извика от радост.
Но Ема Лайона вдигна с очарователна усмивка пръст към устните си, весела, прелестна като статуята на щастливото мълчание (известно е, че има различни мълчания) и му направи знак да мълчи. После пристъпи към креслото му, наведе се през облегалото и каза полугласно:
— Елате с мене, скъпи Харис, нашата мила кралица иска да поговори с вас, преди да види отново съпруга си.
Нелсън въздъхна при мисълта, че няколко думи от Лондон биха могли да променят съдбата му и да го отдалечат от тази вълшебница, която с всеки жест, с всяка дума, с всяка ласка го оковаваше все повече и повече; той стана с мъка от стола си, обзет от онова главозамайване, което изпитваше всякога, когато след кратко отсъствие виждаше отново тази ослепителна красавица.
— Водете ме — каза той, — знаете, че не виждам нищо, след като съм видял вас.
Ема свали тюления ешарп, с който бе покрила главата и закрила лицето си, както я виждаме в миниатюрите на Изабей, подхвърли му единия край, който той улови във въздуха и поднесе трескаво към устните си, и каза:
— Елате, скъпи ми Тезей — ето нишката за лабиринта, дори ако ме изоставите като нова Ариадна. Предупреждавам ви само, че ако ми се случи подобно нещастие, не ще позволя на никого, нито дори на някой бог, да ме утеши!
Тя тръгна напред. Нелсън я последва; би слязъл с нея и в ада, ако би го отвела там. Кралицата седеше на диван в будоара, отделящ стаята й от тази на Ема Лайона; в очите й блестеше не-потушен, гневен плам.
— Елате, Нелсън, защитнико мой — каза тя, — и седнете до мене. Наистина имам нужда да виждам и докосвам герой, за да се утеша за нашето унижение… Видяхте ли го — продължи тя, като кимна презрително, — видяхте ли оня коронован шут, станал вестоносец на собствения си позор? Чухте ли го как осмива собствената си страхливост? Ах, Нелсън, Нелсън, тъжно е за една горда кралица и храбра жена да има за съпруг крал, който не умее да държи нито скиптъра, пито сабята!
Тя дръпна Нелсън до себе си; Ема седна на възглавница на пода и обгърна с хипнотизиращия си поглед, като си играеше с кръстовете и лентите му — както Еми Робсарт с огърлицата на Лестър — този, когото беше натоварена да омагьоса.
268
Цитираме буквално текста на Нелсън: the neapolitan officers have no lost much honour for God knows they had but little to lose; but they lost all they had. (Английският текст значи: „Неаполитанските офицери не загубиха много чест, защото Бог знае, че имаха малко за губене; но загубиха всичко, което имаха.“ Б.пр.) Впрочем скоро ще кажем какво мислим за смелостта на неаполитанците в главата, където ще разглеждаме колективната и личната смелост. Б. а.