— Всъщност, мадам — каза Нелсън, — кралят е голям философ.
Смръщила красивите си вежди, кралицата погледна Нелсън.
— Наистина ли удостоявате с името философия — запита тя — това забравяне на всяко достойнство? Че няма дарби на крал, защото е бил възпитан като ладзароне, топа може да се разбере: дарбите са подправка, раздавана скъпернически от небето. Но да няма смелост на мъж! В действителност, Нелсън, тази вечер Д’Асколи, имаше не само мундира, но и смелостта на крал — кралят беше просто лакей на Д’Асколи, а като си помисли човек, че ако ония якобинци, от които толкова се страхува, ги бяха заловили, той щеше да допусне да обесят Д’Асколи, без да каже нито дума, за да го спаси!… Да си едновременно дъщеря на Мария-Терезия и съпруга на Фердинанд, ще се съгласите, че това е такава ирония на съдбата, при която човек започва да се съмнява в провидението.
— Слушайте! — каза Ема. — Не е ли по-добре така и не виждате ли, че провидението е извършило чудо, като е направило от вас едновременно крал и кралица? По-добре е да сте Семирамида, отколкото Артемида269, Елизабета, отколкото Мария Медичи270.
— О! — извика кралицата, без да слуша Ема. — Да бях мъж, да имах сабя!
— Тя не би струвала никога повече от тази — каза Ема, като си играеше със сабята на Нелсън, — а щом тази, слава Богу, ви закриля, нямате нужда от друга!
Нелсън сложи ръка върху главата на Ема и я погледна с израз на безгранична любов.
— Уви, скъпа Ема — каза той, — Бог ми е свидетел, че думите, които ще кажа, разбиват сърцето ми, докато се изтръгват от него, но мислите ли, че бих въздъхнал преди малко, като ви видях, когато най-малко очаквах, ако и аз нямах свои опасения?
— Вие ли? — запита Ема.
— Отгатвам какво иска да каже! — извика кралицата и вдигна кърпичка към очите си. — Да, плача наистина, но от ярост…
— Само че аз не отгатвам — каза Ема, — а каквото не отгатвам, трябва да ми се обясни. Какво разбирате под думата опасения, Нелсън? Говорете, настоявам!
Тя обгърна с ръка шията му, надигна се на тази ръка и целуна обезобразеното чело.
— Ема — отговори Нелсън, — вярвайте, че ако това чело, което сияе от гордост под устните ви, не сияе в същото време и от радост, то е само защото предвиждам голяма мъка в близко бъдеще.
— За мене има само една мъка в света — каза лейди Хамилтън: — да ме разделят от вас.
— Ето че отгатнахте, Ема.
— Да ни разделят! — извика младата жена с великолепно изиграно ужасяване. — А кой би могъл да ни раздели сега?
— Боже мой! Заповедите на адмиралтейството, някое хрумване на мистър Пит. Нима не могат да ме пратят да завзема Мартиника или Тринидад, както ме пратиха в Калви, в Тенерифе, в Абукир? В Калви оставих едното си око, в Тенерифе едната си ръка, в Абукир кожата на челото си. Ако ме изпратят в Мартиника или в Тринидад, бих искал да оставя там главата си и всичко да се свърши.
— Но вие, надявам ce, няма да се подчините, ако получите подобна заповед?
— Как бих могъл да постъпя, скъпа Ема?
— Ще се подчините на заповед да ме оставите?
— Ема, Ема! Не виждате ли, че се поставяте между дълга и любовта ми?… Това значи да ме превърнете в изменник или в отчаян.
— Добре — възрази Ема, — съгласна съм, че не можете да кажете на негово величество Джордж III: „Господарю, не искам да напусна Неапол, защото съм влюбен като луд в жената на вашия посланик, която също безумно ме обича“, но можете все пак да му кажете: „Ваше величество, не искам да изоставя една кралица, на която съм единствената подкрепа, единствена опора, единствен защитник. Вие, коронованите глави, си дължите взаимна закрила и отговаряте един за друг пред Бога, чиито избраници сте.“ А ако вие не му кажете това, защото поданик не говори така със своя крал, сър Уилям, който има пред млечния си брат права, каквито вие нямате, може да му го каже.
— Нелсън — намеси се кралицата, — може би съм голяма егоистка, но ако не ни защитите, ние сме загубени и когато ви представят въпроса в тази светлина — да се поддържа един престол, да се защити едно кралство, — не намирате ли, че той става толкова голям, та заслужава един доблестен човек да рискува нещо, за да ни спаси?
— Имате право, мадам — отговори Нелсън, — аз виждам само любовта си и не е чудно: тази любов е Полярната звезда271 в живота ми. Ваше величество ме прави особено щастлив, като ми посочва основания за преданост там, където виждах само любов. Още тази нощ ще пиша на моя приятел лорд Сен Венсан, или по-точно ще довърша започнатото писмо до него. Ще го помоля, ще настоявам да ме остави, нещо повече, да ме зачисли на служба към вас — той ще разбере и ще пише в адмиралтейството.
269
Семирамида — легендарна асирийска царица, царувала дълго и славно, построила висящите градини във Вавилон — едно от седемте чудеса на света; Артемида — халикарнаска царица (в Мала Азия), съюзница на Персийския цар Ксеркс и разбита с него при Саламин от гърците в V в. пр. н. е. Б.пр.
270
Елизабета I, английска кралица, създала морското величие на Англия (1533–1603); Мария Медичи, съпруга на Анри IV, регентка след неговата смърт. Умира в изгнание в Кьолн. Б.пр.