— А сър Уилям — добави Ема — ще пише направо до краля и до мистър Пит.
— Разбирате ли, Нелсън — продължи кралицата, — каква нужда имаме от вас и каква огромна услуга можете да ни направите? Ние ще бъдем принудени по всяка вероятност да напуснем Неапол, да отидем в изгнание.
— Мислите ли, мадам, че положението е толкова безнадеждно?
Кралицата кимна с тъжна усмивка.
— Струва ми се — продължи Нелсън, — че ако кралят би пожелал…
— Би било нещастие, ако пожелае, Нелсън… искам да кажа нещастие за мене. Неаполитанците ме ненавиждат — те са хора, които завиждат на всяка дарба, красота и смелост. Вечно потискани от немско, френско или испанско иго, те наричат чужденци, мразят и клеветят всички, които не са неаполитанци. Мразят Ектън, защото е роден в Англия, мразят мене, защото съм родена в Австрия. Предположете, че в изблик на смелост, на какъвто кралят не е способен, успеят да съберат останките от войската и да спрат французите в Абруцките проходи. В такъв случай неаполитанските якобинци, останали сами, ще се въз-ползват от отсъствието на войската, ще въстанат и френските ужаси от 1792 и 1793 ще се повторят тук. Кой може да ви увери, че няма да се отнесат с мене като с Мария-Антоанета, а с Ема като с княгиня Дьо Ламбал?272 Кралят все някак ще се спаси благодарение на своите ладзарони, които го боготворят, той има на своя страна закрилата на националността, но Ектън, Ема, аз, драги Нелсън, сме загубени. Нима провидението не ви е отредило една велика роля, ако сполучите да сторите за мене това, което Мирабо, господин Дьо Буйе, шведският крал, Барнав, господин Дьо Лафайет и най-после, двамата ми братя — двама императори — не успяха да сторят за кралицата на Франция?
— Това би било преголяма слава, към каквато аз не се стремя, мадам — каза Нелсън. — Би било вечна слава.
— Освен това не можете ли да изтъкнете, Нелсън, и факта, че се изложихме на опасност поради нашата преданост към Англия? Ако, вярно на договорите си с републиката, правителството на Двете Сицилии не бе ви позволило да вземете вода, храни, да отстраните авариите си в Сиракуза, щяхте да бъдете принуден да отидете за снабдяване в Гибралтар и нямаше да намерите френския флот в Абукир.
— Всичко това е вярно, мадам, тогава аз щях да бъда загубен, и вместо триумф щеше да ме чака позорен процес. Как бих казал: „Погледът ми беше насочен към Неапол“, когато бях длъжен да гледам към Тунис?
— Най-после, нали заради тържественото посрещане, което ви устроихме във възторга си към вас, избухна тази война? Не, Нелсън, съдбата на кралството на Двете Сицилии е свързана с вас, както и вие сте свързан със съдбата на неговите владетели. В бъдеще ще кажат: „Те бяха изоставени от всички: от съюзниците, приятелите, роднините си, против тях беше целият свят, но с тях беше Нелсън и Нелсън ги спаси.“
При тия думи кралицата протегна ръка към него; той я сграбчи, застана на едно коляно и я целуна.
— Мадам — каза Нелсън, въодушевен от ласкателството на кралицата, — обещава ли ми ваше величество само едно?
— Имате право да искате всичко от тия, които ще ви дължат всичко.
— Е, добре, искам кралската ви дума, че когато напуснете Неапол, само корабът на Нелсън и никой друг ще отведе в Сицилия августейшата ви личност.
— О, в това ви се заклевам, Нелсън, и добавям, че където бъда аз, с мене ще бъде и моята единствена, вечна приятелка Ема Лайона.
И с по-страстно движение, отколкото може би подхождаше на това приятелство, колкото и голямо да беше то, кралицата взе с две ръце главата на Ема, приближи я до устните си и я целуна по двете очи.
— Давам ви думата си, мадам — каза Нелсън. — Отсега нататък вашите приятели са и мои приятели, вашите врагове са и мои врагове и аз ще ви спася, дори ако ще трябва да се погубя е това!
— О! — извика Ема. — Ти си наистина рицар на кралете и защитник на троновете! Ти си наистина такъв, какъвто мечтаех да бъде този, на когото ще дам цялата си любов и цялото си сърце!
Този път съвременната Цирцея притисна устни не върху заздравялото чело на героя, а върху тръпнещите устни на влюбения. В същия миг някой подраска тихо на вратата.
— Влезте, мои скъпи сърдечни приятели, в онази стая — каза кралицата, като им посочи стаята на Ема. Ектън идва да ми донесе един отговор.
Опиянен от похвали, любов и гордост, Нелсън поведе Ема към стаята, изпълнена с ухания, а вратата се затвори сякаш сама зад тях.
Лицето на кралицата промени в един миг изражението си, като че си сложи или свали маска; погледът й стана суров и тя изрече рязко единствената дума:
272
Княгиня Дьо Ламбал, Мария-Тереза — вярна приятелка на Мария-Антоанета, родена през 1749, убита при кланетата през септември 1792. Б.пр.