— Господарю, моля ваше величество…
— Добре — прекъсна го кралят. — Срещу Корадино ли?
— Не, срещу фирмата „Андрю Бейкър и сие“ — така ще стане по-сигурно и главно по-бързо.
Кралят седна, написа чека и го подписа.
— Ето преписа от прокламацията на ваше величество — каза Пронио, като поднесе на кардинала копието.
— А сега да се разберем, господине — започна Руфо. — Виждате доверието на краля към вас. Ето ви чека за десет хиляди дуката. Идете да ви извадят в някоя печатница толкова бройки от прокламацията, колкото могат да отпечатат за двадесет и четири часа, и първите десет хиляди ще разлепите днес в Неапол, ако е възможно, преди да пристигне кралят. Часът е дванадесет. За да отидете в Неапол, ви трябва час и половина, можете да стигнете там в четири часа. Вземете с вас десет, двадесет, тридесет хиляди бройки, пръснете ги навред и раздайте до утре вечер най-малко десет хиляди.
— А какво ще правя с останалите пари, монсеньор?
— Ще купите пушки, барут и патрони.
Самозабравил се от радост, Пронио се приготви да изхвръкне от кралските покои.
— Къде, капитане? Не виждате ли? — спря го Руфо.
— Какво да видя, монсеньор?
— Кралят ви подава ръка, за да я целунете.
— О, господарю! — извика Пронио и целуна ръката на краля. — Дори да ме убият за ваше величество, пак не мога да му се издължа.
И Пронио излезе, наистина готов да умре за краля.
Фердинанд чакаше с явно нетърпение излизането на Пронио; участвал бе в цялата история, без да разбира добре каква роля играе в нея.
— И така — заяви той, когато вратата се затвори, — пак Сан Никандро навярно е виновен, но дявол да ме вземе, ако разбирам възторга ви от тази прокламация, в която няма нито дума истина.
— Ех, господарю, тъкмо защото в нея няма нито дума истина, тъкмо защото нито ваше величество, нито аз бихме се осмелили да я напишем, тъкмо затова се възхищавам от нея.
— Разяснете ми я тогава — каза Фердинанд, — за да видя дали заслужавате моите десет хиляди дуката.
— Ваше величество не би могъл да я плати, ако би трябвало да я заплати според ценността й.
— Магарешка глава! — възкликна Фердинанд, като се удари с юмрук по челото.
— Желае ли ваше величество да прегледа заедно с мене този препис?
— Да го прегледаме — съгласи се кралят.
И подаде на кардинала преписа от прокламацията.
Руфо зачете280:
„Докато аз съм зает в столицата на християнския свят да възстановявам светата църква, французите, пред които правех всичко възможно да живеем в мир, заплашват да навлязат в Абруцо…“
— Знаете ли, че аз още не се възхищавам.
— Грешите, господарю. Забележете значението на току-що прочетеното. Вие сте в Рим, когато пишете тази прокламация, стоите си там спокойно, само с намерение да възстановите светата църква, не отсичате дърветата на свободата, не смятате да бесите консулите, не допускате народа да гори евреите или да ги хвърля в Тибър. Намирате се в Рим съвсем невинно, само в интерес на светия отец.
— Ах! — промълви кралят, започнал вече да разбира.
— Не сте там, за да воювате с републиката, защото сте направили всичко възможно да живеете в мир с французите. А при все че сте направили всичко възможно да живеете в мир, с други думи, приятелски с тях, те заплашват да навлязат в Абруцо.
— Ех! — промълви кралят, вече разбрал.
— Следователно — продължи Руфо — за всички, които прочетат този манифест, а ще го прочете целият свят, именно французите — не вие! — постъпват зле, от тях идва скъсването, измяната. Въпреки заплахите на посланика Гара вие им се доверявате като на съюзници и желаете на всяка цена да останете съюзници. Отивате в Рим с пълно доверие в тяхната почтеност, а докато вие сте в Рим, без да подозирате нищо, французите ви нападат ненадейно и разбиват Мак. Нищо чудно, ще се съгласите, господарю, че генерал и армия, нападнати ненадейно, са били разбити.
— Я гледай!… — промълви кралят, който все повече и повече разбираше. — Наистина е така.
— Ваше величество добавя: „затова въпреки опасността, на която се излагам, аз ще се опитам да мина през техните линии, за да се върна в застрашената столица, а щом се върна в Неапол, ще изляза срещу тях с многобройна армия, за да ги унищожа…“ Вижте, господарю! Въпреки опасността, на която се излага, ваше величество ще се опита да мине през техните линии, за да се върне в застрашената си столица. Разбирате ли, господарю? Вие не бягате пред французите, а минавате през линиите им. Не се страхувате от опасността, напротив: излагате се на нея. И защо излагате така смело свещената си особа? За да се върнете в столицата си, да я защитите, да я отбранявате, да пресрещнете най-после неприятеля с една многобройна армия, да сразите французите, след като сте се върнали…
280
Не променяме нито дума от тази прокламация, която е навярно един от най-безсрамните исторически документи, известни досега. Б.а.