— А кой ще пази през това време Неапол?
— Престолонаследникът, господарю, с осемте хиляди души на генерал Назели, които милорд Нелсън отведе в Тоскана, където те вече нямат никаква работа. Милорд Нелсън е оставил, струва ми се, част от флотата си в Ливорно, нека изпрати един лек кораб със заповед от ваше величество тези осем хиляди души отпочинали войници да бъдат върнати в Неапол и те с Божия помощ ще могат да бъдат тук след осем дни. Така, както виждате, господарю, имате все още страшна сила: четиридесет и пет — петдесет хиляди войници, населението на тридесет града и петдесет села, което ще въстане, а зад всичко това Неапол със своите петстотин хиляди жители. Какво са десетте хиляди французи сред този океан?
— Хм! — промълви кралят и погледна Нелсън, които продължаваше да мълчи.
— Никога не е късно, господарю — продължи Карачоло, — да отплавате. Разберем добре едно нещо: французите нямат една въоръжена ладия, а вие имате в пристанищата си три флота: вашия, португалския и на негово величество английския крал.
— Какво ще кажете за предложението на адмирала, милорд? — запита кралят, принуждавайки Нелсън този път непременно да отговори.
— Ще кажа, господарю — отговори Нелсън, без да става, като продължаваше да рисува с лявата си ръка някакви йероглифи върху къс хартия, — ще кажа, че няма нищо по-лошо от това да се променя взето решение.
— Взел ли беше вече решение кралят? — запита Карачоло.
— Не още, както виждаш — колебая се, люшкам се…
— Кралицата реши да замине — каза Нелсън.
— Кралицата? — учуди се Карачоло, без да остави на краля време да отговори. — Много добре! Нека замине. При сегашните обстоятелства жените могат да се отдалечат от опасността, но мъжете трябва да се борят с нея.
— Както виждаш, Карачоло, милорд Нелсън е на мнение да заминем.
— Извинете, господарю — отговори Карачоло, — но не мисля, че милорд Нелсън е изказал мнението си.
— Кажете го, милорд — настоя кралят, — искам да го чуя.
— Моето мнение, господарю, е еднакво с това на кралицата, с други думи, ще видя с радост ваше величество да потърси в Сицилия сигурно убежище, каквото Неапол вече не му предлага.
— Аз моля милорд Нелсън да не дава с леко сърце мнението си — каза Карачоло, като се обърна към своя колега, — защото той знае предварително каква тежест има мнението на човек с неговото значение.
— Казах и не вземам думите си назад — отвърна твърдо Нелсън.
— Господарю — продължи Карачоло, — не забравяйте, че милорд Нелсън е англичанин.
— Какво искате да кажете с това, господине? — запита надменно Нелсън.
— Че ако бяхте неаполитанец, а не англичанин, милорд, щяхте да говорите другояче.
— А защо щях да говоря другояче, ако бях неаполитанец?
— Защото щяхте да мислите за честта на вашата родина, а не за интересите на Великобритания.
— Какъв интерес има Великобритания от съвета, който давам на краля, господине?
— С увеличаване на опасността ще се иска и но-голямо възнаграждение. Известно е, милорд, че Англия иска да получи Малта.
— Англия е в Малта, господине — кралят ни я даде.
— О, господарю! — промълви с укор Карачоло. — Казваха ми, но аз не исках да повярвам.
— А за какъв дявол мислите, че ми трябва Малта? — отвърна кралят. — Една скала, на която можеш само да печеш яйца на агънце.
— Господарю — каза Карачоло, без да се обръща вече към Нелсън, — моля ви от името на всички истински неаполитански сърца в кралството да не слушате вече съвети от чужденци, които поставят трона ви на две стъпки от пропастта. Синьор Ектън е чужденец, сър Уилям Хамилтън е чужденец, милорд Нелсън е също чужденец — как искате да преценяват точно неаполитанската чест?
— Вярно е, господине: но те преценяват точно неанолитанската страхливост — отвърна Нелсън — и затова именно казвам на краля след всичко, което се случи при Чивита Кастелана: господарю, вие не можете вече да се осланяте на хората, които ви изоставиха от страх или от измяна.
Карачоло страшно пребледня и неволно сложи ръка върху дръжката на сабята си; но като си припомни, че Нелсън има само една ръка и при това лявата, се задоволи да каже:
— Всеки народ има моменти на слабост, господарю. Тези французи, пред които ние бягаме, са имали три пъти своята Чи-вита Кастелана: Поатие, Креси, Азенкур285. Само една победа бе достатъчна да заличи трите поражения: Фонтноа286.
285
Французите са били разбити от англичаните при Поатие в 1356, при Креси в 1346, при Азенкур в 1415. Б.пр.