Карачоло каза тези думи, като гледаше Нелсън, който прехапа до кръв устни; после продължи, гледайки краля:
— Господарю, крал, който обича своя народ, е длъжен да му даде случай да се въздигне след подобна слабост. Ако кралят даде заповед, каже само една дума, направи само един знак, нито един французин не ще излезе от Абруцките дефилета, ако има неблагоразумието да влезе там.
— Драги Карачоло — каза кралят, като се обърна отново към адмирала, чийто съвет съвпадаше с тайното му желание, — ти си на мнението на човек, чиито съвети аз много ценя: на мнението на кардинал Руфо.
— Само това остава на ваше величество — усмихна се презрително Нелсън, — да постави начело на армията си кардинал.
— Това не е било толкова злополучно за моя прадядо Людовик XIII или XIV, не помня вече точно кой, когато е поставил начело на войската си някой си Ришельо, който не е навредил на монархията със завземането на Ла Рошел287 и Па дьо Сюз.
— Е, добре, господарю — извика оживено Карачоло, като се вкопчи в тази надежда, подсказана от краля, — вдъхновява ви неаполитанският добър дух: доверете се на кардинал Руфо, последвайте съветите му, а пък аз, как да кажа, ще следвам заповедите му.
— Господарю — заяви Нелсън, като стана и се поклони на краля, — ваше величество не ще забрави, надявам се, че ако италианските адмирали се подчиняват на заповедите на някакъв си поп, един английски адмирал се подчинява само на заповедите на своето правителство.
И като хвърли към Карачоло поглед, в който се четеше заплаха за вечна ненавист, Нелсън излезе през същата врата, откъдето бе влязъл и която водеше към покоите на кралицата.
Кралят го проследи с поглед и когато вратата се затвори след него, каза:
— Ето благодарността за рентата от двадесет хиляди дуката, която му дадох, за херцогството Броите, за сабята ми от Филип V и за големия кордон на ордена свети Фердинанд. Кратка и ясна.
След това се обърна към Карачиоло:
— Ти си съвършено прав, бедни ми Франческо: цялото зло е в чужденците! Синьор Ектън, сър Уилям Хамилтън, господин Мак, лорд Нелсън, самата кралица, навсякъде ирландци, германци, англичани, австрийци и никъде неаполитанци. Какъв булдог е този Нелсън! Както и да е, добре го сложи на мястото му! Ако някога воюваме с Англия и попаднеш в ръцете му, сметката ти е чудесна…
— Господарю — отговори със смях Карачоло, — щастлив съм, въпреки опасностите, на които се излагам, като си създадох враг в лицето на победителя при Абукир, щастлив съм, че заслужих вашето одобрение.
— Видя ли каква гримаса направи, когато му тръсна в носа… какво беше? Фонтноа, нали?
— Да, господарю.
— Добре ли е бил натрит носа на господа англичаните при Фонтноа?
— Твърде добре.
— А като помисли човек, че ако Сан Никандро не бе направил от мене магаре, и аз можех да отговарям така! Както и да е, сега вече е много късно да се поправи стореното.
— Господарю — каза Карачоло, — позволявате ли ми да настоя отново?
— Излишно е, защото аз съм на твоето мнение. Ще видя днес Руфо и ще поговорим по въпроса. Но защо, дявол го взел, ще те попитам аз, като останахме сами, защо и кралицата ти е враг? Ти знаеш, че намрази ли тя някого, тя мрази ужасно!
Карачоло поклати глава, за да покаже, че не може да отговори на този въпрос.
— Както и да е — продължи Фердинанд, — и това е като работата на Сан Никандро: стореното е сторено. Да не говорим вече за него.
— Следователно — настоя Карачоло, като се върна към непрестанната си грижа — аз отнасям надеждата, че ваше величество се е отказал от позорното бягство и Неапол ще бъде защитаван до последна възможност.
— Нещо повече от надежда: можеш да отнесеш увереността си в това. Днес ще има съвет и аз ще им съобщя волята си да остана в Неапол. Запомних много добре всичко, което ми каза за нашите средства за отбрана, а колкото до Нелсън, бъди спокоен: Фонтноа беше, нали, което трябва да му изплюя в лицето, щом поискам да си прехапе устните? Добре, ще го запомня.
— Едно последно благоволение, господарю?
— Казвай.
— Ако въпреки очакванията ваше величество замине…
— Щом ти казах, че няма да замина!…
— И все пак, господарю, ако по някаква случайност, по някакъв неочакван обрат ваше величество замине, надявам се, че не ще нанесе на неаполитанския флот позора да отплава с английски кораб.
— О, колкото до това, можеш да бъдеш спокоен. Ако работите стигнат дотам, ей Богу! Не отговарям за кралицата — кралицата ще постъпи както желае, но аз ти давам честната си дума, че ще замина на твоя кораб, на „Минерва“. Предупреден си значи: смени готвача си, ако не го бива, и се запаси с макарони и пармезано288, ако нямаш достатъчно количество на кораба си. Довиждане… Фонтноа беше, нали?
287
Ла Рошел — френско пристанище на Атлантика, протестантска крепост, завзета от Ришельо след тринадесетгодишна обсада. Б.пр.