Щом настъпи пролетта, разбойникът взема пушката, пистолетите, камата и се връща в планината. Оттам идва и поговорката: „Разбойниците растат като листата“.
Откакто съществува управление в Неапол — а аз се справих с всички архиви от 1503 година до наши дни — има укази против разбойниците и — любопитно! — указите на испанските вицекрале са точно такива, каквито са и на италианските управители, защото и престъпленията са същите. Кражба с взлом, въоръжен грабеж но друмищата, писма за откуп със заплаха за опожаряване, осакатяване, убийство; убийство, осакатяване и опожаряване, когато писмата не са дали очаквания резултат.
Във време на революция разбойничеството взема огромни размери: политическите убеждения стават повод, знамето става оправдание; разбойникът е всякога на страната на реакцията, с други думи, за престола и олтара, защото само престолът и олтарът приемат подобни съюзници, докато либералите, прогресивните, революционерите ги отблъскват и презират; най-прочути години в разбойническия летопис са годините на политическа реакция: 1799, 1809, 1821, 1848, 1862, тоест всякога, когато абсолютизмът, претърпял неуспех, повиква на помощ разбойничеството.
В такъв случай разбойничеството става още по-неизкоренимо, защото се поддържа от властта, която в друго време има за задача да го премахва. Кметове, помощник-кметове, началници на народната милиция са не само manutengoli, тоест крепители на разбойниците, но често пъти и сами са разбойници.
Общо взето, разбойничеството се поддържа от свещениците и монасите, които са душата му; разбойниците, въстанали след техните проповеди за бунт, получават от духовниците благословени медали, които обещават неуязвимост; ако въпреки медала бъдат ранени, убити или разстреляни, медалът, неуспял да ги спаси на земята, е непогрешима значка за небето, към която Свети Петър се отнася с най-голямо уважение; заловеният разбойник е стъпил на първото стъпало от стълбата на Яков, която води право в рая; той целува медала и умира геройски, убеден, че щом го разстрелят, ще се качи и по останалите стъпала.
А сега: откъде идва тази разлика между отделните личности и тълпите? На какво се дължи фактът, че войникът бяга понякога още при първия оръдеен изстрел, а разбойникът умира като герой? Ще се опитаме да го обясним, защото без такова обяснение продължението на нашата повест ще смути донякъде съзнанието на читателите ни; те биха се запитали откъде идва тази нравствена и физическа противоположност между едни и същи хора в зависимост от това, дали се борят вкупом или поединично.
Ето обяснението: колективната смелост е качество на свободните народи — индивидуалната смелост е качество на народи, които са само независими.
Почти всички планински народи: швейцарци, корсиканци, шотландци, сицилийци, черногорци, албанци, друзи, черкези, могат да минат и без свобода, стига да им оставят независимостта.
Да обясним огромната разлика между двете думи: свобода и независимост.
Свободата е пожертване на част от своята независимост, което всеки гражданин прави, за да се създаде един общ фонд от свобода, наречен закон.
Независимостта е правото на пълно разгръщане на всичките ни способности и задоволяване на всичките ни желания.
Свободният човек е член на обществото; той се опира на съседа си, който също се уповава на него; и както сам е готов да се жертва за другите, има право да изисква и другите да се жертват за него.
Независимият човек е дете на природата; той се уповава само на себе си; негов единствен съюзник са планината и гората; негова закрила са пушката и камата; помощници — зрението и слухът.
Със свободни хора се създават армии.
С независими хора се създават шайки.
На свободните хора се казва, както Бонапарт пред пирамидите: „Стегнете редиците!“ На независимите се казва, както е казал Шарет при Машку289: „Веселете се, момчета!“
Свободният човек се вдига при зова на своя крал или на своята родина. Независимият човек се вдига при зова на своя интерес или на своята страст.
Свободният човек се сражава. Независимият убива.
Свободният човек казва: ние. Независимият казва: аз.
Свободният човек значи братство. Независимият човек значи само егоизъм.
289
Шарет дьо ла Контри, Франсоа — водач на френските роялисти във Вандея, победили при Машку (1763–1796). Б.пр.