Фра Дяволо поиска отначало да се противопостави на тези убийства и продължителни мъчения. И от състрадание доуби ранените с пистолетите и карабината си. Но по смръщването на войниците и оскърбленията на жените видя, че с подобно състрадание се излага на опасност да изгуби своята популярност. Тогава се отдалечи от огньовете, където републиканците умираха мъченически, като поиска да отстрани и Франческа; но тя не пожела да пропусне нищо от зрелището. Изтръгна се от ръцете му и започна да играе и крещи по-невъздържано от другите жени.
Мамоне беше през това време в Капистрело, преди Сора, между езерото Фучино и Лири. Съобщиха му, че забелязали покрай изворите на Лири да се спуска един френски офицер, придружаван от водач.
— Доведете и двамата — каза Мамоне.
След пет минути и двамата бяха пред него.
Водачът бе изменил на офицера и вместо да го отведе при генерал Льомоан, на когото офицерът трябваше да предаде заповед от генерал Шанпионе, го бе отвел при Гаетано Мамоне.
Офицерът се наричаше Кле и беше един от адютантите на главнокомандващия.
— Навреме идваш — каза Мамоне. — Бях ожаднял.
Знаем с какво питие Мамоне имаше навик да утолява жаждата си.
Накара да съблекат мундира, жилетката, вратовръзката и ризата на адютанта, след това заповяда да го вържат за едно дърво.
Сложи пръст на вратната жила, за да намери точно мястото й, и веднага заби там камата си.
Адютантът не продума, не се помоли, не изстена: знаеше в ръцете на какъв людоед е попаднал и като древен гладиатор се погрижи само за едно: да умре достойно.
Смъртно наранен, не извика и не изохка.
Кръвта започна да блика от раната на пресекулки, както блика от артерия. За да може да пие кръв в чаша, подходяща за питието, преряза главата над веждите.
Но тъй като съгледвачите му съобщиха, че един малък републикански отряд от тридесет-четиридесет души идва по пътя откъм Талякоца, той заповяда да скрият оръжията, да наберат цветя и маслинови клонки, да дадат на жените цветя, а на мъжете и момчетата маслиновите клонки и да поканят командващия офицер да дойде заедно с хората си в Капистрело на празненството, устройвано от жителите на селото, все патриоти, зарадвани от пристигането им.
Пратениците тръгнаха с песни. Всички къщи в селото отвориха вратите си; на площада пред кметството бе сложена голяма трапеза, донесоха вино, хляб, месо, шунка, сирене. За офицерите сложиха друга трапеза в залата на кметството, която гледаше към площада.
На една левга от града пратениците срещнаха малък отряд, командван от капитан Тремо290. Един преводач, както винаги предател, който водеше отряда, обясни на републиканския капитан какво искат тези мъже, деца и жени, които идваха да го посрещнат с цветя и маслинови клончета в ръка. На смелия и доверчив капитан и през ум дори не мина за предателство. Той целуна хубавите девойки, които му поднесоха цветя; заповяда на лавкаджийката да отвори бурето с ракия: пиха за здравето на генерал Шанпионе, за преуспяването на френската република и тръгнаха под ръка към селото, като пееха Марсилезата.
Гаетано Мамоне с останалото население чакаше френския отряд пред входа на селото; французите бяха посрещнати от гръмки приветствия. Отново се побратимиха и сред радостни викове тръгнаха към кметството. Там, както казахме, беше наредена трапеза; бяха сложени толкова прибори, колкото бяха войниците. Малцината офицери щяха да обядват вътре заедно с кмета, помощник-кметовете и общинските съветници — с друга думи, с Гастано Мамоне и главните разбойници от четата му.
Възхитени от оказания прием, войниците събраха пушките си на пирамиди на десетина стъпки от трапезата; жените откачиха сабите им, с които децата започнаха да играят на войници; после всички седнаха, отвориха бутилките и напълниха чашите.
Капитан Тремо, един лейтенант и двама сержанти седнаха в същото време в долната зала. Хората на Мамоне се промъкнаха между трапезата и пушките, които капитанът за по-голяма сигурност бе заповядал на тръгване да напълнят; на трапезата вътре офицерите бяха наредени така, че между тях да има по три-ма-четирима разбойници.
Знакът за клането щеше да се даде от Мамоне: той щеше да вдигне пред един прозорец черепа на адютанта Кле, напълнен с вино, и щеше да пие наздравица за крал Фердинанд.
290
Ще ни се признае, че постъпваме добре, като запазваме в историческата част истинските имена, както направихме за полковник Гурдел, за адютанта Кле и както правим сега за капитан Тремо. Тези имена доказват, че не измисляме нищо и не описваме ужаси, защото ни е приятно. Б.а.