— И така? — запитаха едновременно кралицата и Ектън.
— Идва след мене — каза младежът.
— След колко време приблизително ще бъде тук?
— След половин час.
— Предупредени ли са тия, които го чакат?
— Да.
— Добре, идете в моите покои и кажете на лейди Хамилтън да съобщи на Нелсън.
Младежът се качи по задната стълба с бързина, от която личеше колко добре познава всички тайни ходове на двореца, и предаде на Ема Лайона желанието на кралицата.
— Имате ли сигурен човек, за да занесе писъмце на лорд Нелсън?
— Аз ще го занеса — отговори младежът.
— Знаете, че няма време за губене.
— Предполагам.
— Тогава…
Тя взе перо, мастило, хартия от бюрото на кралицата и написа само един ред:
„Ще бъде навярно тази вечер. Бъдете готов.
Също така бързо, както се бе изкачил по стълбите, младежът слезе, мина през двора, тръгна по височината към военното пристанище, скочи в една лодка и въпреки дъжда и вятъра накара да го откарат до „Вангард“, който, смъкнал мачти, за да бъде по-малко уязвим от бурята, бе пуснал котва на около половин миля от военното пристанище, заобиколен от другите английски и португалски кораби, поставени под командването на адмирал Нелсън.
Младежът — читателите са отгатнали, че беше Ричард — каза да съобщят на адмирала, качи се ловко по стълбата откъм десния борд, намери Нелсън в кабината му и предаде писъмцето.
— Заповедите на нейно величество ще бъдат изпълнени — каза Нелсън. — Вие ще отнесете лично доказателство за това. Хенри — обърна се Нелсън към своя флагкапитан, — наредете да приготвят лодка, за да откарат господина на борда на „Алкмен“.
След това прибра писмото на Ема в пазвата си и написа:
„Строго поверително296.
Три лодки и малкият катер на «Алкмен», въоръжени само с хладно оръжие, да бъдат на Витория точно в седем и половина часа.
До брега ще се приближи само една лодка, другите ще стоят на известно разстояние с готови весла. Ще се приближи лодката от «Вангард».
Всички лодки ще бъдат готови на борда на «Алкмен» преди седем часа под заповедите на капитан Хоп.
Котвички в шалупите297.
Всички други шалупи на «Вангард» и «Алкмен», въоръжени с ножове, а лодките с леките им оръдия ще бъдат събрани на борда на «Вангард» под командването на капитан Харди, който ще се отдели от кораба точно в осем часа и ще отплава на половин път към Молосилио.
Във всяка шалупа трябва да има четири до шест войника.
Ако ви потрябва помощ, ще я поискате с огневи сигнали.
Харис Нелсън
П.П. «Алкмен» ще бъде готов да отплава през нощта, ако се наложи.“
Докато тези заповеди се приемаха с почтителност, съответна на точността, с която трябваше да се изпълнят, от моста Мадалена се показа втори конник, който тръгна по пътя на първия — по кея Маринела, страда Нуова и стигна до страда дел Пилиеро. Там навалицата беше по-гъста и въпреки облеклото му, по което лесно можеше да се познае, че е кралски куриер, той изпита затруднение да продължи пътя си със същата скорост. Хората от простолюдието като че нарочно се блъскаха в коня и ядосани от тези сблъсквания, започваха да ругаят. Ферари, свикнал да се отнасят с уважение към униформата му, отвърна отначало с няколко силни удара с камшик наляво и надясно. Ладзароните се отдръпнаха и замълчаха по навик. Но когато стигна до ъгъла при театър Сан Карло, един мъж поиска да пресече пътя на коня, и то така неумело, че бе повален.
— Приятели! — викна той, като падаше. — Това не е никакъв кралски куриер, както може да ви заблуди облеклото му. Това е преоблечен якобинец, който иска да избяга! Смърт на якобинеца! Дръжте го!
Из навалицата се понесоха викове:
— Якобинец! Якобинец! Смърт на якобинеца!
Паскуале ди Симоне запрати срещу коня ножа си, който потъна до дръжката в края на раменната кост. Бекайото се нахвърли към главата и, свикнал да коли овце и овни, веднага преряза вратната му жила.
Конят се изправи, изцвили от болка и замаха с предните си нозе, като пръскаше с кръв зрителите наоколо.
Кръвта оказва магическо въздействие върху жителите на южните страни. Щом усетиха, че ги опръска топлата червена течност, щом вдъхнаха острата й миризма, ладзароните се нахвърлиха с диви викове върху човека и коня.
Ферари почувства, че ако конят му падне, и той е загубен. Задържа го колкото можа с поводите и нозете си; но нещастното животно беше смъртно ранено. То започна да се мята, залитайки наляво и надясно, препъна се с предните си нозе, изправи се с отчаяното усилие на конника и направи един скок. Ферари усети, че животното се огъва под него. Той беше само на петдесетина стъпки от караулното помещение на двореца и повика за помощ; но гласът му бе заглушен от стократно повтаряните викове: „Смърт на якобинеца!“ Измъкна един пистолет от кобура на седлото, като се надяваше, че гърмежът ще бъде чут по-добре от виковете му. В този миг конят му се строполи. От сътресението пистолетът гръмна напосоки и куршумът удари едно десетгодишно момче, което веднага падна.
297
Шалупа (фр.) — голяма моторна лодка или с весла, която обслужва корабите и корабоплаването. Б.пр.