— Смелост!
Огромна вълна, отхвърлена от скалистата основа на двореца, връхлетя в същия миг върху лодката, угаси огъня и сякаш я погълна.
Всички притаиха дъх; Еторе Карафа сграбчи отчаяно косите си; но един силен и спокоен глас надделя над рева на бурята:
— Факла!
Този път изхвръкна Еторе Карафа; в ниша на стената имаше факли, приготвени за тъмните нощи; той грабна една от тях, запали я от лампата на каменната маса, след това го зърнаха върху външната площадка на скалата, откъдето се наведе над морето и протегна към лодката смолистата факла сред облак от пяна, която не успяваше да я изгаси.
И ето че, изникнала сякаш от морската бездна, лодката се появи отново само на няколко стъпки от подножието на двореца; двамата гребци, отпуснали веслата и вдигнали ръце към небето, призоваваха на колене Света Богородица и Свети Януарий.
— Въже! — извика младежът.
Прегърнат през кръста от великана Мантоне, Николино стъпи върху перваза на прозореца, примери се и хвърли в лодката единия край на въжето, което Скипани и Чирило държаха за другия му край.
Но въжето бе току-що попаднало с плясък в лодката, когато огромна нова вълна, този път откъм морето, я запрати неудържимо върху подводната скала. Чу се зловещ трясък, последван от отчаян вик; и лодката, гребците, пътникът — всичко изчезна.
Само от гърдите на Скипани и Чирило се изтръгна един и същи вик:
— Улови го! Улови го!
И започнаха да теглят въжето към себе си.
И наистина след миг морето се разтвори в подножието на скалата и при светлината на факлата, протегната от Еторе Карафа над бездната, всички видяха младия адютант, който се покатери с помощта на въжето по скалата, сграбчи ръката на граф Ди Руво, скочи на площадката, измокрен от глава до пети, и докато приятелят му го притискаше в обятията си, той вдигна глава към своите спасители и със спокоен поглед, с глас, в който не проличаваше никакво вълнение, им каза просто:
— Благодаря!
В същия миг проехтя гръмотевица, която искаше сякаш да изтръгне двореца от гранитната му основа; светкавицата блесна и запрати огнени стрели през всички пукнатини на руината, морето се нахвърли със страхотен рев до самите колене на двамата младежи.
А Еторе Карафа с южняшки възторг, подчертаващ още повече душевното му спокойствие, вдигна почти предизвикателно факлата си към мълнията:
— Трещете, мълнии! Пламтете, светкавици! Ревете, бури! — провикна се той. — Ние сме от рода на гърците, изгорили някога Троя, а този — добави той, като прегърна приятеля си, — той пък е потомък на Аякс58, Елеевия син; и ще се спаси против волята на боговете!
VII
СИНЪТ НА МЪРТВАТА
Особеността на големите природни катаклизми и на големите политически кризи — а ще побързаме да кажем, че тя не прави ни най-малко чест на човечеството — се състои в насочване интереса към ония личности, които и в двата случая играят главните роли и от които се очаква спасение или победа, като второстепенните действащи лица се изтласкват в сянка, изоставени на грижите на баналното и безгрижно провидение, което случайните или родени егоисти използват, за да стоварят върху Господа всички нещастия, при които не са си дали труд да окажат помощ.
Така стана и когато лодката с пратеника, очакван с такова нетърпение от заговорниците, бе захвърлена върху подводната скала и се разби при сблъскването. Е добре, петимата мъже от най-доброто общество, с честни и състрадателни сърца, пламенни апостоли на човеколюбието, готови да пожертват живота си за родината и сънародниците си, забравиха напълно, че двама техни ближни, синове на същата родина и следователно техни братя, изчезнаха в бездната, а се заеха само с този, с когото ги свързваше не само общ, но и личен интерес, като насочиха към него цялото си внимание и подкрепа, защото мислеха, че за един живот, така необходим за техните намерения, не е много скъпо да се заплати с две второстепенни съществувания, изложени от него на гибел, за която те дори не се досетиха, докато трая опасността.
— А пък и те бяха хора — промълви философът.
— Не — възрази политикът. — Те са нули, на които по-висше същество беше единицата.
Както и да е, позволено ни е да се усъмним дали тези, които видяха потъването на двамата нещастни рибари, изпитаха към тях особено съчувствие или съжаление, когато се втурнаха да посрещнат радостно, с отворени обятия младежа, изтеглен благодарение на своята смелост и хладнокръвие здрав и читав от приятеля си граф Ди Руво.
58
Герой от „Илиадата“, когото богът на морето Нептун погълнал заради безверието му. Б.пр.