— Нано! — прошепна тя.
Но албанката сякаш не я чу и продължи, като се зае сега с ръцете, които й пречеха да продължи разглеждането на лицето.
— Пълнички, закръглени ръце, с розова, мека, тънка, матова и свежа кожа.
— Нано! — повтори младата жена, свали ръцете си, сякаш искаше да ги скрие, и откри усмихнатото си лице. — Не съм ви викала, за да ме ласкаете.
Но Нано продължи, без да й обръща внимание, и се върна към лицето, което й бе предоставено отново:
— Красиво, бяло, чисто чело, със светлосини жили. Добре очертани черни вежди, които започват още от основата на носа, а между веждите три-четири прекъснати бръчици. О, прекрасно създание, ти наистина си посветена на Венера!
— Нано! Нано! — извика младата жена.
— Остави я на мира, сестрице — обади се Микеле. — Казва, че си красива — нима не знаеш това? Нима огледалото не ти го повтаря всеки ден? Нима всеки, който те види, не е съгласен с огледалото ти? Нима хората не казват, че в името на рицаря Сан Феличе има предопределение, защото той е щастлив не само по име, но и в действителност68.
— Микеле! — промълви младата жена, недоволна от това, че ладзаронето откри името й, като спомена това на мъжа й.
Врачката продължи, заета само със своите изследвания:
— Малка червена уста. Горната устна малко по-плътна от долната, бели, равни зъби, кораловочервени устни, закръглена брадичка, мек, малко провлачен глас, който лесно предрезгавява. Родена сте в петък, нали, в полунощ или към полунощ?
— Така е — прошепна младата жена с глас вече предрезгавял от вълнението, от което въпреки усилията си не можеше да се освободи. — Майка ми казваше често, че първият ми плач се слял с последния звук на часовника, отброил дванадесетте часа, които разделят последния априлски от първия майски ден.
— Април и май, месеците на цветята! Петък, ден посветен на Венера!69. Ясно. Ето защо Венера надделява — продължи врачката. — Венера! Единствената богиня, запазила власт над нас, когато всички други божества са загубили своята. Вие сте родена в съчетанието на Венера и Лупата, и то когато надделява Венера, която ви е надарила с бяла, закръглена, невисока шия, наричана от нас кула от слонова кост. Венера ви е дала закръглените, леко спускащи се рамене, вълниста, мека, гъста коса, изящния тънък нос с широки чувствени ноздри.
— Нано! — промълви по-повелително младата жена, като се изправи и облегна ръце о масата.
Но прекъсването беше безполезно.
— Венера — продължи албанката — ви е дала гъвкавата снага, изящните стави, детските нозе. Венера ви е надарила с вкус към елегантност, към облекло с меки, светли багри, Венера ви е създала кротка, приветлива, чистосърдечна, склонна към романтична любов, готова за преданост.
— Не зная дали съм така готова за преданост, Нано — каза по-меко и почти тъжно младата жена, — но що се отнася до любовта, положително се мамиш.
Тя се отпусна отново в креслото, сякаш нозете й не можеха вече да я държат, и продължи с въздишка:
— Защото никога не съм се влюбвала!
— Не си се влюбвала ли? — запита Нано. — А на колко години казваш това? На двадесет и две, напи?… Почакай, почакай!
— Ти забравяш, че съм омъжена — отговори младата жена с отпаднал глас, като че ли се опитваше напразно да му придаде твърдост. — Че обичам и уважавам съпруга си.
— Да, да, зная това — възрази врачката, — но знам и още нещо: че той е три пъти по-възрастен от тебе. Зная, че ти го обичаш и уважаваш, но зная, че го обичаш като баща и уважаваш като стар човек. Зная, че възнамеряваш, че си решена да останеш целомъдрена и непорочна. Но какво са намеренията и решенията пред влиянието на звездите?… Нали ти казах, че си родена при съчетание на Венера и Луната, двете звезди на любовта? Може пък и да избегнеш тяхното влияние. Да видя ръката ти. Великият пророк Йов е казал: „В ръката на хората Господ е сложил знаците, по които се разпознава делото му.“
И тя протегна към младата жена своята сбръчкана, костелива черна ръка, в която като по магия се озова меката, бяла, прелестна ръка на Ла Сан Феличе.
X
ХОРОСКОПЪТ
Беше лявата ръка, по която древните прорицатели твърдяха — както твърдят и днешните, — че могат да четат тайните на битието.
Преди да обърне тази прелестна ръка, за да чете по дланта й, Нано я погледна за миг, както човек не бърза да отвори книга, която ще му разкрие незнайни, необикновени неща.
И мълвеше, разглеждайки я като красив мрамор:
— Гладки, дълги пръсти без подутини по ставите, тесни, заострени розови нокти — истинска ръка на артист, създадена да изтръгва звуци от всякакви инструменти — от струните на лира или от фибрите на сърцето.