Да кажем няколко думи за този прекрасен републиканец, един от най-безстрашните славни воини на нашите патриотични дни; трябва да го поставим на мястото му в голямата картина, която се опитваме да нарисуваме, и като посочваме къде отива, добре е да покажем откъде идва.
По времето, за което става дума, генерал Шанпионе беше тридесет и шест годишен мъж с кроткото, приветливо лице по-скоро на светски човек, отколкото на войник; но зад това лице се таеше могъща енергия и непоколебима смелост.
Той беше незаконен син на председателстващ при провеждане на избори, който не бе пожелал да му даде своето име, но му бе дал все пак името на едно малко имение недалеко от родния му град Валанс.
Шанпионе беше неспокоен дух, покорител на коне, преди да стане покорител на хора. Още десет-дванадесетгодишен яздеше най-вироглави животни и успяваше да ги укроти.
На осемнадесет години тръгна да гони призраците, наричани слава или богатство, замина за Испания и под името Белроз постъпи във валонската армия. В лагера Сен Рок, формиран пред Гибралтар, той срещна в бретонския полк мнозина свои съученици; те убедиха полковия му командир да го освободи от валонската гвардия, за да постъпи доброволец при тях.
След сключването на мира той се върна във Франция и бащата посрещна с отворени обятия блудния син. Още при първите вълнения в 1789 година той постъпи отново във войската. По това време всяка област изпрати по една дружина доброволци; департаментът Дром даде VI дружина; назначен за неин командир, Шанпионе увлече и Безансон. Тези доброволчески дружини формираха резервната армия.
На минаване през Безансон, когато отива да поеме командването на Горнорейнската армия, Пишгрю73 намира там Шанпионе, когото познава от времето, когато и двамата са били дружинни командири. Шанпионе моли настойчиво да бъде повикан в действащата армия; и желанието му е изпълнено.
Отсега нататък Шанпионе записва името си редом с имената на Жубер, Марсо, Ош, Клебер, Журдан и Бернадот74.
Той служи последователно при тях или по-точно стана техен приятел. Те познават така добре авантюристичния нрав на младежа, че щом има някакъв труден поход, който едва ли може да се изведе на добър край, казват:
— Да изпратим Шанпионе.
А той се връща всякога победител, за да потвърди поговорката: щастлив като копеле.
Тази поредица от успехи бе възнаградена със званието бригаден, а след това и дивизионен генерал, командващ бреговете на Северно море от Дюнкерк до Флесинг.
Кампоформийският мир75 го върна в Париж.
Той се прибра там, като запази от целия си щаб само един млад адютант.
При различните си схватки с англичаните Шанпионе бе забелязал един млад капитан, който успяваше да се отличи с храбростта си в ония времена, когато всички бяха храбри. Нямаше битка, в която той да не участва и да не се прояви с някое блестящо действие. При превземането на Алтенкирхен се бе хвърлил пръв в атака. При преминаването на Лан бе огледал реката и бе намерил брод под огъня на неприятеля. В ланбахските клисури бе пленил знаме. Най-после, в битката за лагера при Дюните бе нападнал с триста души хиляда и петстотин англичани; а когато полкът на Уелския принц се бе хвърлил в отчаян пристъп и французите бяха отблъснати, той не бе направил нито крачка назад. Шанпионе, който го следеше с поглед, видя как младият капитан изчезна сред група неприятели. Поклонник на храбростта — като всеки храбрец — Шанпионе се втурна веднага със стотина души, за да го отърве. Когато стигна до мястото, където младият офицер се бе изгубил, го намери изправен, стъпил върху гърдите на английския генерал, комуто бе счупил бедрото с един пистолетен изстрел, заобиколен от трупове и сам ранен на три места с щик; Шанпионе му заповяда да напусне боя, предаде го на грижите на собствения си хирург, а когато младежът оздравя, му предложи да го вземе за адютант.
Капиталът прие. Той беше Салвато Палмиери. Името му беше изненада за Шанпионе. Този човек беше очевидно италианец; впрочем, като нямаше защо да отрича произхода си, той го признаваше сам, а всякога, когато трябвате да се получават сведения от английски или австрийски пленници, Салвато ги разпитваше на родния им език с такава лекота, като че беше роден в Дрезден или Лондон.
На Шанпионе той се задоволи да отговори само, че бил отведен още съвсем малък във Франция, след това завършил образованието си в Англия и Германия, затова не било чудно, че говори немски, английски и френски както родния си език.
Разбирайки колко полезен може да му бъде този така храбър и образован младеж, Шанпионе задържа — както вече казахме — само него от целия си щаб и го заведе в Париж.
74
Жубер, Бартелеми (1769–1799); Журдан, Жан Батист (1762–1833); Бернадот, Жан (1763–1844) — френски маршали. Б.пр.