При заминаването на Бонапарт за Египет, макар и да не знаеха целта на похода, Шанпионе поиска да сподели участта на победителя при Аркол и Риволи. Но Бара, към когото се обърна, сложи ръка на рамото му и каза:
— Остани при нас, генерале — ще имаме нужда от тебе на континента.
И наистина, когато след заминаването на Бонапарт Жубер го замести като командващ италианската армия, той поиска да му изпратят Шанпионе за командир на римската армия, предназначена да наблюдава и при нужда да заплаши Неапол.
Този път Бара, който имаше особено добро отношение към него, каза, когато му даваше инструкциите си:
— Ако войната избухне отново, ти ще бъдеш първият републикански генерал, натоварен да детронира крал.
— Намеренията на Директорията ще бъдат изпълнени — отговори Шанпионе със скромност, достойна за спартанец.
Колкото и да изглежда странно, обещанието щеше да се изпълни.
Шанпионе замина за Италия със Салвато; научил бе вече добре италиански, но не беше свикнал да говори; затова със Салвато говореше само на италиански, а дори с оглед на възможните събития започна да се упражнява и на неаполитанско наречие, което Салвато бе научил просто на шега от баща си.
В Милано, където генералът спря само за няколко дни, Салвато се запозна с граф Ди Руво и го представи на генерал Шанпионе като един от най-благородните аристократи и най-пламенните неаполитански родолюбци. Той му разказа как Еторе Карафа, разкрит от шпионите на кралица Каролина, преследван и затворен от държавната хунта, бе успял да избяга от замъка Сан Елме и измоли да му разрешат да придружава френския щаб, без да се числи към него.
И двамата италианци придружиха генерала в Рим. Инструкциите, дадени на генерал Шанпионе, бяха следните:
„Да се отблъсне с оръжие всяко враждебно нападение срещу Римската република и да се пренесе войната на неаполитанска територия, ако неаполитанският крал осъществи така често изказваните намерения за нахлуване.“
Щом пристигна в Рим, граф Ди Руво — както вече разказахме — не устоя на желанието да вземе дейно участие в революционното движение, което, според мълвата, можело всеки миг да избухне в Неапол; отишъл бе предрешен в този град и чрез Салвато бе свързал италианските патриоти с френските републиканци, като бе настоял пред генерала да му даде отчет за средствата, с които разполагат патриотите.
Видяхме при какви опасности Салвато пристигна на уговорената среща и как пожела да не скрие нищо пред заговорници-те, които нямаха никакви тайни от него, за да могат те да преценят неговия патриотизъм при положението, което събитията бяха създали.
За жалост възможностите на Шанпионе при току-що полученото командване да защити Римската република не отговаряха никак на задачата му. Той бе пристигнал във Вечния град една година след убийството на генерал Дюфо76, което — може би непредизвикано, но все пак допуснато и оставено безнаказано от папа Пий VI — бе довело до завземането на Рим и провъзгласяването на Римската република.
Честта да възвести на света това възкресение се падна на Бертие77.
Той влезе в Рим и се изкачи на Капитолия като древен победител, минавайки по същия свещен път, по който бяха минали преди седемнадесет века световните победители. Стигнал до Капитолия, той обиколи два пъти площада, където се издига статуята на Марк Аврелий, при възторжени викове: „Да живее свободата! Да живее Римската република! Да живее Бонапарт! Да живее непобедимата френска армия!“
И след като даде знак, че иска тишина, която се въдвори веднага, херолдът на свободата произнесе следната реч:
— Сенки на Катон, Помпей, Брут, Цицерон, Хортензий, приемете поклона на свободни хора на същия този Капитолий, където толкова пъти сте защитавали правата на народа и сте прославяли с красноречието или делата си Римската република. Чедата на галите идват с маслиново клонче в ръка на това свещено място да възстановят олтарите на свободата, издигнати от първия Брут. А вие, римски граждани, дошли да получите отново законните си права, припомнете си чия кръв тече във вашите вени! Погледнете славните паметници около вас, възобновете добродетелите на своите бащи, покажете се достойни за древното си величие и докажете на Европа, че все още има сърца, в които достойнствата на прадедите ви не са се помрачили.
В продължение на три дни Рим беше илюминиран, небето се озаряваше от фойерверки, хората танцуваха, пееха, садяха дървета на свободата, викаха около тях: „Да живее републиката!“
76
Дюфо, Леонар — френски революционен генерал, убит в Рим на 28.XII.1798 г. при бунт на римското население. Б.пр.