Съседката му, херцогиня Фуско, тридесетгодишна вдовица и собственица на голямо състояние, приемаше много, и то хора от най-доброто неаполитанско общество; подтиквала от симпатия, така често и бурно проявявана от италианките, тя бе канила често младата си приятелка да посещава приемите й, но Луиза всякога отказваше, като изтъквате усамотението, в което живееше настойникът й. Този път самият Сан Феличе отиде у херцогиня Фуско, за да я помоли да покани отново възпитаницата му; нещо, което херцогинята с удоволствие направи.
Така че зимата на 1796 година беше за горкото сираче едновременно сезон за празненства и за жалейка; всеки път, когато настойникът й я караше да се яви и да блесне в обществото, тя се противопоставяше с искрена скръб; но Сан Феличе отговаряше с прекрасния израз от детските й години: „Върви си, мъко, защото татко иска.“
Мъката не си отивате, само изчезваше външно. Луиза я затваряше в сърцето си, но тя бликаше от погледа и се разливаше по лицето, а от тихата тъга, която я забулваше като облак, девойката изглеждаше още по-красива.
Знаеше се освен това, че макар да не е богата наследница, тя е във всеки случай това, което при женитби се нарича прилична партия. Благодарение предвидливостта на бащата и грижите на Сан Феличе за малкото й богатство, тя имаше двадесет и пет хиляди дуката зестра, тоест половин милион, вложен в най-добрата банка в Неапол, у господа Саймън и Андрю Бейкър, кралски банкери; освен това известно беше, че Сан Феличе — за чиято незаконна дъщеря я смятаха — няма никакви други наследници; а самият Сан Феличе, без да е капиталист, имаше също известно състояние.
В такива случаи пресметвачите пресмятат всичко.
Луиза се запозна у графиня Фуско с един тридесет-тридесет и пет годишен мъж, който имаше едно от най-известните имена в Неапол и се бе отличил в Тулон при сраженията в 1793 година; през 1796 година той бе получил званието бригаден генерал и командването на кавалерийски корпус, причислен като спомагателна единица към австрийската армия за предстоящата война в Италия; казваше се княз Молитерно.
По това време той не бе получил още удара със сабя, който го лиши от едно око и му остави едно доказателство за храброст, каквото впрочем никому не би минало през ум да му оспорва.
Той беше човек с име, с добро състояние, с дворец на Киайа. Видя Луиза, влюби се в нея, помоли херцогиня Фуско да направи предложение на девойката и получи отказ.
Често пъти, когато се разхождаше по Киайа и Толедо с хубавата кола и коне, купени от настойника й, Луиза срещате един прекрасен двадесет и пет-шест годишен ездач, едновременно неаполитански Ришельо и Сен Жорж94: това беше по-големият брат на Николино Карачоло, е когото се запознахме в двореца на кралица Джована — херцог Ди Рока Романа.
Много слухове, сигурно не особено почтени за един благородник в нашите северни столици, но твърде похвални в леко-правпия и морално непридирчив Неапол, се носеха за него и будеха завист сред златната неаполска младеж; казваха, че е един от кратковременните любовници, допуснати от министъра любимец Ектън до кралицата, както Потьомкин ги бе допуснал до Екатерина II, при условие че той ще остане несменяем; че именно кралицата заплаща разкоша му — прекрасните коне и многобройна прислуга, тъй като собственото му състояние не би могло да поддържа подобни разходи; казваха също, че с такава протекция херцогът може да стигне далеч.
Един ден, като не знаеше как другояче да се представи в дома на Сан Феличе, херцог Ди Рока Романа се яви от името на престолонаследника Франческо, на когото беше главен оръженосец, с грамота за званието библиотекар на негово величество, една синекура, която князът предлагаше на Сан Феличекато признание за достойнствата му.
Сан Феличе отказа, заявявайки, че се смята неспособен не да бъде библиотекар, а да се приспособи към хилядите дребни задължения, налагани от етиката при служба в кралския двор. На другия ден пред вратата на къщата с палмата спря каляската на княза, който идвате да повтори лично на рицаря предложението, изпратено по главния оръженосец.
Такава чест, предложена от бъдещия крал, не можеше да се откаже. Сан Феличе се позова само на едно временно затруднение и помоли негово величество да отложи с шест месеца изпълнението на това благоволение. След шестте месеца Луиза щеше да бъде или чужда, или негова съпруга; ако бъде съпруга на другиго, сам той щеше да се нуждае от занимания, за да се утешава; ако бъде негова съпруга, щеше да я въведе в двора и да създаде развлечения за самата нея.