Такава беше и кралицата. Тя имаше един красиво изписан бележник, където лично бе преписала сентенции на мислители от Питагор до Жан-Жак Русо, и когато трябваше да приеме хора, на които желаеше да направи впечатление, преглеждаше този бележник, като използваше според случая някои от преписаните мисли.
Странното е, че макар да се представяше за много умна, кралицата не беше чужда на всички народни суеверия, вълнуващи неаполитанското простолюдие.
Ще посочим само два примера от тази суеверност; в книгата, която сме се заели да напишем, ние трябва да представим не само крале, князе, придворни люде, готови да жертват живота си за един принцип, и хора, жертващи всички принципи за злато и благоволения, по и един непостоянен, суеверен, невежествен, жесток народ: нека кажем следователно с какви средства е било възможно да се разбунтува или укроти този народ.
Океанът бушува при буря; неаполитанското простолюдие се подстрекава от суеверия.
В Неапол имаше една жена, наричана „светицата с камъните“.
Тя твърдеше, че без да е болна, изхвърля всеки ден известно количество камъчета, и ги раздавате за цяр — защото беше съвършено здрава — на тези, които вярваха в нея. Въпреки пътя, по който бяха минали, докато излязат на бял свят, тези камъчета се славеха, че вършат чудеса, и след някое време започнаха да съперничат с мощите на най-почитаните светци в Неапол.
Макар и здрава, така наречената светица бе отведена по искане на изповедника и на лекаря й в голямата неаполска болница деи Пелегрини108, където я настаниха в най-хубавата стая и я хранеха от трапезата на управителя. Още с настаняването в тази стая тя започна — със съучастието на своя изповедник и на лекарите, които имаха полза от това — да разиграва отново комедията и да продава чудотворните камъчета.
Изразихме се погрешно, като казахме да продава: камъчетата не се продаваха, а се подаряваха, но светицата, дала обет да не се докосва до пари, приемаше с голямо смирение и любов към Бога дрехи, скъпоценни накити, с една дума, всякакви подаръци.
Навсякъде другаде освен в Неапол тази търговийка би отвела мнимата светица в полицията или в лудницата; в Неапол тя беше само едно чудо.
Е, добре, кралицата беше една от най-усърдните почитателки на светицата с камъчетата; изпращаше й подаръци, пишеше й собственоръчно — кралицата беше щедра на писане — за да измоли застъпничеството й пред Бога, на което разчиташе за изпълнението на своите желания.
Лесно е да разберем, че щом хората видяха самата кралица, при това една кралица философка, да прибягва до услугите на светицата, всички съмнения, доколкото все още съществуваха, изчезнаха или си дадоха вид, че изчезват.
Само науката не повярва.
А науката по това време — имаме предвид медицинската наука — се представляваше от оня Доменико Чирило, когото видяхме в двореца на кралица Джована в бурната нощ, когато пратеникът на Шанпионе се добра с толкова мъчнотии до скалата, където е построен дворецът; този Доменико Чирило, прогресивен мъж, който би желал да види родината си в крак с общия напредък, в който тя като че не вземаше участие, този Доменико Чирило сметна, че е срамота в Неапол, в едно време, когато светът е залян от просветата на енциклопедистите, да се допуска разиграването на такава комедия, недостойна дори за тъмните дни на XII или XIII век.
И така, той отиде най-напред при хирурга, съучастник на светицата, и се опита да му изтръгне признание за измамата.
Хирургът настоя, че в случая наистина има чудо.
Доменико Чирило му предложи да го обезщети лично за загубата, която разкриването на истината би му причинило.
Хирургът настоя на своето.
Чирило видя, че ще трябва да изобличи не един, а двама измамници.
Той си достави няколко изхвърлени от светицата камъчета, изследва ги, убеди се, че едни от тях са обикновени камъчета от плажа, други са зрънца от най-прост варовик, трети най-после бяха късчета пемза; нито едно не беше от рода на ония камъни, които се образуват в човешкия организъм.
Ученият отиде отново при хирурга с камъните в ръка; но лекарят упорстваше да поддържа своята светица.
Чирило разбра, че ще трябва да прибегне до шумно разкриване на измамата.
Тъй като дарбите и научният му авторитет като медик поставяха донякъде под негово управление всички болници, той пристигна една сутрин ненадейно в голямата болница, последван от няколко души лекари и хирурзи, които бе повикал за тази цел, влезе в стаята на светицата и прегледа това, което бе изкарала през нощта. Тя можеше да предложи на вярващите четиринадесет камъчета. Чирило заповяда да я затворят и наблюдават в продължение на два-три дни, през които тя продължи, както и досега, да изхвърля камъчета; техният брой се променяше, но всички бяха от описания вид.