Чирило поръча на студента, когото бе оставил на дежурство при светицата, да я наблюдава най-внимателно: и студентът забеляза, че светицата държи постоянно ръцете в джобовете си, а от време на време ги поднасяше до устните си, като че гълташе пастили. Студентът я принуди да не държи ръцете си в джобовете и не й позволи да ги поднася до устата си. Светицата не искаше да се издаде, като се противопостави явно на наблюдателя, но помоли да й дадат енфие и когато вдигаше пръсти до носа, естествено ръката й се доближаваше до устата; така че успя да глътне три-четири камъчета.
Те бяха обаче последните: младежът забеляза фокуса, улови я с две ръце и повика жени, които по негова заповед или по-скоро по заповед на Чирило съблякоха светицата.
Към пазвата на ризата й намериха прикрепена една торбичка с петстотин и шестнадесет камъчета. Освен това на шията си тя носеше муска, смятана досега за свети мощи; всъщност и в нея имаше още шестстотин камъчета.
Съставиха протокол за всичко намерено и Чирило предаде светицата на углавен съд с обвинение в мошеничество. Осъдиха я на три месеца затвор. В стаята й намериха куфар със сребърни съдове, скъпоценни накити, дантели, други скъпи вещи; някои от тях, и то от най-скъпите, бяха подарък от кралицата, чиито писма обвиняемата представи в съда.
Кралицата побесня от ярост, но около делото се вдигна такъв шум, че не дръзна да измъкне тази жена от ръцете на правосъдието; обаче отмъщението й се насочи срещу Чирило и тъкмо на това обстоятелство той дължеше преживените преследвания, които го превърнаха от човек на науката в революционер.
Що се отнася до светицата, въпреки протокола, съставен от Чирило, въпреки решението на съда, който я призна за виновна, в Неапол все още имаше вярващи, които продължаваха да й изпращат подаръци и да измолват застъпничеството й.
Ще разкажем сега втория пример за суеверието на кралицата, който обещахме на нашите читатели.
Към 1777 година, значи по времето, когато се роди принц Франческо — когото видяхме на капитанската галера вече възмъжал, а по-късно споменахме като покровител на рицаря Сан Феличе — в Неапол имаше един осемдесетгодишен монах минорит109, прочут със своята святост, разгласявана от манастира, който печелеше твърде много от нея; събратята му бяха пръснали слух, че кепето, което той не сваляше от главата си, било удостоено с небесния дар да облекчава родилните мъки на жените и всички си оспорваха това смешно кепе, а монасите, както може да се предположи, го даваха само срещу заплащане в злато. Жените, родили леко поради използването на благословеното кепе, разгласяваха на всеослушание помощта и затвърдяваха славата му; онези, които раждаха мъчно или умираха, биваха обвинени, че не са вярвали, и кепето не пострадваше от злополуката.
В последните дни на своята бременност Каролина доказа, че преди да е кралица и философка, е жена; тя изпрати да й донесат кепето с обещание да плати на манастира по сто дуката на ден. Тя го задържа пет дни за най-голяма радост на монасите, но и за най-голямо отчаяние на другите родилки, принудени да се излагат на всички опасности при освобождаването си без помощта на свещената реликва.
Не бихме могли да кажем дали кепето на минорита е донесло щастие на кралицата; но то положително не донесе щастие на Неапол. Страхлив и неискрен, докато беше престолонаследник, принц Франческо стана неискрен и жесток крал.
Манията за научни занимания, обща за Каролина и братята й Йосиф и Леополд, стигаше дотам, че когато младият престолонаследник принц Карло, херцог Ди Пулия, роден в 1775 година и отворил за майка си вратата на държавния съвет, се разболя в 1780 година и за лекуването му бяха повикани най-добрите лекари, Каролина се държеше не като разтревожена майка, а като всезнаещ професор, даваше мнения и се опитваше да се наложи при лекуването на детето.
Фердинанд, който се задоволяваше да се държи като баща — нека му отдадем тази справедливост — беше отчаян, като виждате, че престолонаследникът явно загива, не можа да понесе един ден студените обяснения на кралицата за причините на подаграта, когато детето им умираше от дребна шарка; като видя, че въпреки многократните му знаци да млъкне тя продължаваше да спори, той стана, улови я за ръката и каза:
— Не разбираш ли, че не е достатъчно да си кралица, за да разбираш от медицина, а трябва и да си я учила? Аз знам, че съм само едно просто магаре, затова си мълча и плача. Постъпи като мене или се махай.
109
Минорити — монаси от ордена, основан в XV в. от калабриеца Свети Франциск от Паола (Калабрия). Б.пр.