И тъй като тя искаше да изложи докрай своята теория, той я изгони, като я изтласка малко по-грубо от обичая си, ускорявайки излизането й с ритник, подобаваш повече на ладзароне, отколкото на крал.
Малкият принц умря за най-голяма мъка на бащата, а Каролина се задоволи да утеши нещастния с думите на спартанката, които той не знаеше и не прецени, както трябва, възвишения им стоицизъм:
— Още когато го раждах, знаех, че е осъден да умре.
Ясно е, че двама души с така различни характери не можеха да се разбират; затова, при все че между Фердинанд и Каролина не съществуваха поводи за безплодие както при Людовик XVI и Мария-Антоанета, първите години на брака им, впоследствие толкова многодетен, не блестят с плодовитост.
И наистина, като поглеждам генеалогическото дърво, съставено от Дел Поцо, откривам, че първото дете на Фердинанд и Каролина е принцеса Мария-Терезия, родена през 1772, станала ерцхерцогиня в 1790, императрица в 1792 и починала в 1803.
Минават следователно четири години, през които бракът не дава второ дете; вярно е, че след тази дата бъдещето поправя закъснението: тринадесет принцове и принцеси доказват, че близостта на съпрузите се повтаря толкова често, колкото и свадите им; и ако едно вродено отвращение отдалечава отначало Каролина от съпруга й, то политическите сметки скоро я връщат към него. Разбрала добре темперамента на своя съпруг, една млада, хубава, пламенна жена като кралицата разполага винаги със средство да му наложи, каквото иска. И в действителност Фердинанд не отказвате нищо на своята учителка и още повече на жена си, при това на каква жена — на Мария-Каролина Австрийска, една от най-очарователните жени на света.
Причината, отдалечила отначало изящното и чувствително същество от чувствения и с просташко държание съпруг, се криеше в ладзаронските навици на Фердинанд. Така например, всеки път, когато отиваше на опера в Сан Карло, той заповядваше да му носят вечеря в ложата. Тази вечеря, хранителна, по не изтънчена, би била непълна без чиния от националното ястие макарони; но за краля бяха ценни не толкова самите макарони, колкото популярността, която печелеше с яденето им. Ладзароните умеят особено сръчно да ядат с ръка това ястие, защото изобщо не си служат никога с вилица; и Фердинанд, който желаеше непременно да бъде крал на ладзароните, вземаше всякога чинията, заставате в предната част на ложата и започваше да яде макароните като Пулчинела, майстора на макаронаджиите.
Един ден, когато той ядеше така в присъствието на кралицата и сред ръкоплясканията на присъстващите, Каролина не издържа, стана и си излезе, като направи знак на двете си придворни дами, Сан Марко и Сан Клементе, да я последват.
Когато се обърна, кралят видя, че ложата е празна.
Но историята ни разказва, че и Каролина е споделяла подобно удоволствие; само че по това време тя е била влюбена за пръв път и е още толкова стеснителна, колкото по-късно става безсрамна; при маскарада без маски, който ще опишем, тя намира възможност да се приближи до красивия княз Караманико, починал така рано в Палермо.
Кралят си бе организирал един полк, забавляваше се да го командва и наричаше войниците му моите липариоти, защото почти всички бяха от Липарските острови.
Казахме в една от предидущите глави, че Караманико беше капитан в този полк, чийто полкови командир беше кралят.
Един ден кралят заповяда да се организира голям парад на неговия любим полк в равнината Портичи под Везувий, тази вечна заплаха за разрушение и смърт. Разпънаха разкошни палатки, а от двореца донесоха вина от всички краища и най-разнообразни храни.
В една от палатките беше кралят, облечен като гостилничар — с бели платнени панталони и палто, с традиционната бяла платнена шапка, с червен копринен колан, на който висеше не сабя, с каквато Вател110 си бе прерязал някога гръкляна, а голям кухненски нож.
Кралят се чувстваше толкова удобно в този костюм, че би желал да го носи през целия си живот.
Десет-дванадесет келнери, облечени като него, очакваха заповедите на господаря, за да обслужват офицерите и войниците.
Всички бяха дворцови велможи, аристократи, вписани в златната книга на Неапол.
Другата палатка се заемаше от кралицата, облечена като оперетна гостилничарка — светлосиня копринена пола, дълга блуза, извезана със златна сърма, и алена престилка със сребърна везба; коралови обици, гривни и огърлица; с полугола гръд и ръце, с ненапудрена разкошна коса, която лъщеше като златен сноп, напомняща — под ясносинята мрежа — водопад, готов да разруши бента.
Десетина млади придворни дами, облечени като оперетни камериерки, с кокетната изисканост и изкуство, изтъкващи естествените им предимства, образуваха летяща рота, по-прекрасна от тази на кралица Екатерина Медичи.
110
Вател, Франсоа — домоуправител на принц Конде, самоубива се от срам, когато при един обяд, даден от господаря му на Людовик XIV, рибата не пристигнала навреме. Б.пр.