А ето че поради неблагоразумията на Каролина събитията се стекоха по-бързо, отколкото предполагаше кралят, който би желал да не ги подтиква и да ги остави да се развиват бавно и спокойно; но, както вече видяхме, кралското семейство отиде да посрещне Нелсън; прие английската флота в неаполското пристанище въпреки договорите с Франция; устрои великолепен прием в чест на победителя при Абукир; посланикът на републиката, комуто това вероломство, тези лъжи и предизвикателства бяха дотегнали, без да прецени дали Франция е готова, бе обявил от нейно име война на правителството на Двете Сицилия; и най-после кралят, определил за този вторник, 27 септември, чудесен лов, който щеше да бъде оповестен с три фанфари, трябваше, както вече видяхме, след писмото на кралицата да отмени лова и да го превърне в държавен съвет!
Впрочем Ектън бе предупредил министрите и съветниците, че негово величество ще бъде навярно в лошо настроение и ги бе помолил да спазват питагоровско мълчание.
Кралицата дойде първа в залата на съвета, където освен министрите и съветниците намери и кардинал Руфо, когото запита на какво щастливо обстоятелство дължи удоволствието да го види; Руфо отговори, че е дошъл по изрична заповед на краля; кралицата кимна леко, кардиналът се поклони дълбоко и всички зачакаха в мълчание влизането на краля.
В девет и четвърт и двете крила на вратата бяха отворени и лакеите оповестиха:
— Кралят!
Кралят влезе, недоволен по два повода, и намусеното му, сърдито изражение контрастираше с радостното, победоносното изражение на кралицата; кучето Юпитер, с което вече се запознахме, умно като конете на Иполита119, вървеше след него с наведена глава и увиснала опашка. При все че ловът беше отложен за друг ден, кралят влезе в ловен костюм, сякаш искаше да изрази недоволството си срещу насилието, извършено над волята му.
Тази утеха ще могат да разберат само хората, които знаят фанатичната му страст към развлечението, от което го бяха лишили.
При появата му всички, включително кралицата, станаха.
Кралят я погледна косо, поклати глава и въздъхна като човек, озовал се пред вечното препятствие за всички свои удоволствия.
После, като кимна общо наляво и надясно в отговор на поклоните на министрите и съветниците и отделно към кардинал Руфо:
— Господа — започна тъжно той, — аз съм наистина отчаян, че съм принуден да ви безпокоя днес, когато вие сте възнамерявали може би като мене, вместо да присъствате на държавен съвет, да се занимавате с личните си развлечения или дела. Уверявам ви, че ако изпитвате подобно разочарование, вината за него не е моя. Но изглежда, че трябва да разискваме неотложни, изключително важни въпроси, които, според кралицата, могат да се разглеждат само в мое присъствие. Нейно величество ще ви изложи за какво става дума, а вие ще прецените въпроса и ще ме просветите с мнението си. Седнете, господа.
След това, като седна малко по-назад от другите, точно срещу кралицата:
— Ела, бедни ми Юпитер — добави той, като потупа бедрото си, — и тук ще се позабавляваме, не бой се!
Кучето се приближи с прозявка, легна до него и зае позата на сфинкс.
— О, господа — каза кралицата, раздразнена както винаги от държанието и приказките на своя съпруг, толкова различни от нейните, — въпросът е много прост и ако кралят беше в настроение да говори днес, щеше да ни го обясни с две думи.
Като видя, че всички я слушат с най-голямо внимание, тя продължи:
— Френският посланик, гражданинът Гара, напусна тази нощ Неапол, след като ни обяви война.
— Трябва да добавим, господа — промълви кралят, — че ние си заслужавахме това обявяване на война и нашата добра приятелка Англия постигна целта си. Остава да видим сега как ще ни подкрепи. Това е работа на синьор Ектън.
— И на храбрия Нелсън, ваше величество — каза кралицата. — Той показа впрочем в Абукир на какво е способен геният, съчетан със смелост.
— Въпреки това, мадам — каза кралят, — не се колебая да заявя открито, че една война с Франция е тежка задача.
— Не толкова тежка все пак, ще се съгласите — възрази кисело кралицата, — откакто гражданинът Бонапарт, колкото и да се провъзгласява за победител при Дего, Монтеноне, Аркол и Мантуа, е блокиран в Египет, където ще си стои, докато Франция построи нов флот, за да го прибере. А дотогава ще има време, надявам се, да види как ще поникнат репите, които Директорията му е наредила да засее по бреговете на Нил.
— Да — възрази не по-малко кисело кралят, — но в отсъствие на гражданина Бонапарт, който е много скромен, като се нарича победител само при Дего, Монтеноне, Аркол и Мантуа, когато можеше да се нарече победител и при Роверето, Басано, Кастилионе и Милезимо, във Франция остана Масена, победителят при Риволи, Бернадот, победителят при Таляменто, Ожро, победителят при Лоди, Журдан, победителят при Фльорю, Брюн, победителят при Алкмер, Моро, победителят при Радщат, а това са премного победители за нас, никога и никого не победили, като не броя Шанпионе, победителя при Дюн, когото забравих и който — припомням ви мимоходом — е само на тридесет левги, следователно на три дни път от нас.