— О, господарю — обади се Мак, — това би било голяма чест за този селяк.
— Така ли мислите, бароне? — отговори кралят, като си възвърна доброто настроение. — Да го оставим тогава да си живее и да се заемем само с изтребването на французите. Дайте да видим сега вашия план, генерале.
И той затвори прозореца много по-спокойно, отколкото можеше да се очаква при крайното раздразнение, предизвикано от призива на ловния рог, от което за щастие и като по чудо го бе изтръгнало баналното ласкателство на генерал Мак.
— Погледнете, господа — започна Мак с тона на учител пред ученици: — нашите шестдесет хиляди души са разпределени на четири-пет пункта по линията от Гаета до Аквила.
— Вие знаете, че имаме шестдесет и пет хиляди души — каза кралят, — така че не се стеснявайте.
— Имам нужда само от шестдесет хиляди, господарю — отговори Мак, — моите пресмятания са разчетени върху това число и дори ако ваше величество имаше сто хиляди души, не бих му поискал нито един барабанчик в повече. Аз разполагам впрочем с най-точни сведения за броя на французите: те имат едва десет хиляди души.
— Тогава — заяви кралят — ще бъдем шест срещу един. Това вече напълно ме успокоява. Във войната 96-а — 97-а войниците на моя племенник бяха само двама срещу един, когато бяха разбити от гражданина Бонапарт.
— Аз не участвах в тази война, господарю — отговори със самодоволна усмивка Мак.
— Вярно е — отговори съвсем простодушно кралят, — там бяха само Болио, Вурмзер, Алвинци и припц Карл.
— Господарю, господарю! — прошепна кралицата и подръпна Фердинанд за края на ловната куртка.
— Добре, не се бойте! — каза кралят. — Зная с кого имам работа и ще го чеша, докато сам си подава главата.
— И така — продължи Мак, — аз казах, че ядрото на нашата войска, около двадесет хиляди души, са в Сан Джермано, а останалите четиридесет хиляди са разположени по Тронто, в Сеса, Талиакоцо и Аквила. Десет хиляди души преминават Тронто и прогонват френския гарнизон от Асколи, завземат града и тръгват към Фермо по виа Емилиана. Четири хиляди души излизат от Аквила, завземат Риети и се насочват към Терми, пет-шест хиляди се спускат от Талиакоцо към Тиволи, за да пробягат Сабинската област; други осем хиляди тръгват от лагера в Сеса и проникват на римска територия по вия Апиа; още шест хиляди най-после заминават с кораби за Ливорно и отрязват пътя за отстъпление на французите, които се оттеглят през Перуджа.
— Които се оттеглят през Перуджа… Генерал Мак не ни казва точно, както прави гражданинът Бонапарт, къде ще разбие неприятеля, но ни казва откъде неприятелят ще се оттегли.
— Напротив — отвърна тържествуващо Мак, — казвам ви къде ще бия неприятеля.
— О, я да видим! — извика кралят, който се забавляваше изглежда толкова с тези военни разговори, колкото би се забавлявал и с лова.
— С ваше величество и с двадесет до двадесет и пет хиляди души аз тръгвам от Сан Джермано.
— Тръгвате от Сан Джермано с мене.
— По посока на Рим.
— Все с мене.
— Навлизам по Чеперанското и Фрозинонското шосе.
— Лоши пътища са, генерале! Познавам ги, колата ми се е обръщала там.
— Неприятелят изоставя Рим.
— Сигурен ли сте?
— Рим не е крепост, която може да се защитава.
— И какво ще прави неприятелят, като изостави Рим?
— Ще се оттегли към Чивита Кастелана, която е великолепна позиция.
— Аха! И вие го оставяте там, разбира се?
— Не, нападам го и го разбивам.
— Много добре. Но ако случайно не го разбиете?
— Господарю — отговори Мак, като сложи ръка на гърдите си и се поклони на краля, — когато имам честта да кажа на ваше величество, че ще го разбия, все едно, че съм го разбил.
— Тогава работата е наред — каза кралят.
— Има ли ваше величество някакви възражения срещу плана, който му изложих?
— Не, има само една точка, по която трябва да се съгласим.
— По коя, господарю?
— Вие казвате, според вашия боен план, че тръгвате от Сан Джермано с мене, така ли?
— Да, господарю.
— Следователно аз участвам във войната?
— Разбира се.
— За пръв път чувам тази новина, и то от вас. А какъв чин ми определяте в моята армия? Не съм нескромен, нали, като ви задавам този въпрос?
— Върховното командване, господарю. Аз ще бъде щастлив и горд да изпълнявам заповедите на ваше величество.
— Върховното командване!… Хм!
— Нима ваше величество би отказал?… Позволили ми бяха все пак да се надявам…
— Кой ви бе позволил?
— Нейно величество кралицата.
— Нейно величество кралицата е много любезна, но нейно величество кралицата поради прекалено високото мнение, което е имала всякога за мене, проявено и в настоящия случай, забравя, че аз не съм войник. Аз — главнокомандващ? — продължи кралят. — Нима Сан Никандро ме е подготвил да бъда Александър или Анибал? Нима съм следвал военното училище в Бриен като гражданина Бонапарт? Нима съм чел Полибий120 и Коментарите на Цезар? Нима съм чел рицаря Фолар, Монтекукули, маршал Дьо Сакс като нейния брат ерцхерцог Карл? Нима съм чел, с една дума, това, което човек трябва да прочете, за да го разбият според правилата? Нима съм командвал някога други бойци освен моите липариоти?