След тези думи кардиналът, който се бе приближил до масата, за да посочи върху картата предвижданите от него действия, се отдръпна назад, за да покаже, че изоставя разискването.
Генералите се спогледаха изненадано; очевидно беше, че Руфо дава отлично мнение. Като разпиляваше неаполитанската армия и я разделяше на много малки отряди, Мак излагаше тия части на опасността да бъдат разбити поотделно дори от малоброен неприятел. Руфо, напротив, предлагаше план, напълно защитен от подобна опасност.
Мак прехапа устни; чувстваше колко предложеният план превъзхожда неговия.
— Ваше високопреосвещенство — каза той, — кралят е псе още свободен да избира между вас и мене, между вашия план и моя. Може би всъщност — добави той, като се смееше само с крайчеца на устните си, — за да се води една така наречена свещена война Пиер Отшелника121 е по-подходящ от Годфроа Буйонски.
Кралят не знаеше какви хора са Пиер Отшелника и Годфроа Буйонски; но макар и да се надсмиваше на Мак, не желаеше да предизвика недоволството му.
— Какво приказвате, драга генерале! — извика той. — Лично аз намирам вашия план отличен, а видяхте какво е мнението и на присъстващите господа — всички го одобриха. Аз го одобрявам от начало до край и не желая да променя нито един преход в него. Ето ни армията. Ето пи главнокомандващ. Добре, много добре. Липсват ни само пари. Слушай, Корадино — продължи кралят, като се обърна към министъра на финансите. — Ариола ни представи хората си, ти ни покажи сега парите.
— Ех, господарю — отговори този, към когото кралят така ненадейно се обърна, — ваше величество знае много добре, че разходите по въоръжаването и обличането на войската окончателно изпразниха държавните каси…
— Лоша вест, Корадино, лоша вест. Постоянно чувам да се казва, че парите са жизненият нерв на войната. Чувате ли, мадам? Нямаме пари!
— Господарю — отговори кралицата, — и парите ще бъдат налице, както са налице войската и главнокомандващият. Засега вече имаме на разположение един милион лири стерлинги.
— Я гледай! — каза кралят. — А кой е алхимикът, притежаващ щастливата способност да фабрикува злато? Това е много интригуващо.
— Ще имам честта да ви го представя, господарю — заяви кралицата и тръгна към вратата, откъдето бе въвела вече генерал Мак.
— Дали ваша светлост — обърна се тя към някакво още невидимо лице — ще има добрината да потвърди пред краля това, което имах чест да му съобщя, именно че не ще му липсват пари, за да воюва с якобинците?
Всички погледи се насочиха към вратата, където Нелсън се появи сияещ, а зад него се губеше като райско видение сянката на Ема Лайона, току-що заплатила с една целувка предаността на Нелсън и паричната помощ на Англия.
XXIV
ОСТРОВ МАЛТА
Появата на Нелсън в подобен момент беше знаменателна; злият гений на Франция идваше да присъства лично на съвета в Неапол и да подкрепи с всемогъщото си злато лъжите и предателството на Каролина.
Всички тук, освен генерал Мак, пристигнал, както казахме, през нощта, познаваха Нелсън; кралицата пристъпи към генерала, улови го за ръка, поведе бъдещия победител при Чивита Кастелана към победителя при Абукир и каза:
— Представям сухопътния герой на морския герой.
Нелсън не бе особено поласкан от комплимента; но беше в толкова добро настроение, че не се почувства засегнат от сравнението, при все че то беше изгодно само за съперника му; той се поклони учтиво на Мак, после се обърна към краля:
— Господарю, щастлив съм да съобщя на ваше величество и на неговите министри, че имам пълномощия от моето правителство да преговарям от името на Англия по всички въпроси, отнасящи се до войната с Франция.
Кралят се почувства попаднал в клопка; докато той бе спал, Каролина го бе вързала като Гъливер в страната на лилипути-те; оставаше му само да не прояви недоволството си; но той се опита все пак да се вкопчи за последното възражение, което му хрумна: