— Зеленият ездач, изглежда, е истинска задънена улица — каза Лесли тихо. За разлика от мен тя не беше спала много през нощта, а отново бе прекарала часове, ровейки се в интернет. — Така се казва известна нефритена статуетка от времето на династията Мин, но тя се намира в един музей в Пекин. Освен това същото име носи и една статуя в немския град Клопенбург, както и две книги — роман от 1926 г. и детска книжка, но тя е излязла едва след смъртта на дядо ти. Засега това е всичко.
— Мислех си, че може да става въпрос за картина — отвърнах. Във филмите тайните винаги бях скрити зад или в самите картини.
— Грешка. Ако беше Синият ездач, нещата щяха да изглеждат съвсем различно… Пуснах ЗЕЛЕНИЯТ ЕЗДАЧ в една програма за генериране на анаграми[11]. Но… ами не знам, може пък ЛЕЗ ЗЕЛЕ ЧИНЯТ да означава нещо. Принтирах няколко варианта, възможно е на теб нещо да ти просветне — каза и ми подаде един лист.
— ЛЕНИ ЗЕЗЕ ДАЧЯТ — прочетох. — ЧАЯТ ИНЕЛ ЗЕДЗЕ. Хм… Нека да помисля…
Лесли се разкикоти.
— Любимото ми е: ТЕЛЕ НИЗДА ЧЕЗЯ. О, господин Катеричка се задава!
Имаше предвид господин Уитман, който както обикновено с динамична стъпка влезе в класната стая. Беше получил прякора си заради огромните си кафяви очи. Но разбира се, тогава нямахме никаква представа кой е в действителност.
— Все още очаквам да получим дисциплинарно наказание заради вчера — измърморих, но Лесли поклати глава.
— Няма начин — отговори кратко. — Тъй като директор Гилис ще научи, че учителят му по английски е важен член в едно изключително потайно общество. Защото точно това ще кажа, ако ни наклевети. О, по дяволите, идва насам. И отново гледа толкова високомерно!
Господин Уитман действително идваше към нас. Той постави дебелата папка, която вчера ни бе конфискувал в дамската тоалетна, върху чина пред Лесли.
— Реших, че би искала да си получиш обратно този… изключително интересен сборник — каза иронично.
— Да, благодаря — отвърна Лесли и леко се изчерви.
Сборникът представляваше нейното проучване на феномена пътуване във времето, събрано в дебела папка, която съдържаше всичко, което ние двете (преди всичко Лесли) бяхме открили досега за пазителите и граф Сен Жермен. На страница 34-та, веднага след записките по темата телекинеза, имаше бележка, която засягаше лично господин Уитман. Катеричката също член на ложата? Пръстен. Значение? Можехме само да се надяваме, че учителят ни не е разбрал, че бележката се отнася за него.
— Лесли, не ми е приятно да го кажа, но би могла да инвестираш енергията си в някои от училищните предмети. — Бе надянал на лицето си усмивка, но в интонацията му звучеше и нещо друго, освен чиста ирония. Той понижи глас: — Не всичко, което на някой му се струва интересно, е добро за него.
Да не би това да беше заплаха? Лесли мълчаливо взе папката и я прибра в раницата си.
Другите с любопитство гледаха към нас. Явно се питаха за какво ли говореше господин Уитман. Шарлот седеше достатъчно близо, за да го чуе и беше добила злорадо изражение. А когато учителят ни каза: „А ти, Гуендолин, време е да разбереш, че дискретността е качество, което не само се очаква от теб, но и се изисква“, тя кимна в знак на съгласие.
— Наистина е жалко, че се оказваш толкова недостойна — продължи той.
Колко несправедливо! Реших да последвам примера на Лесли и двамата с господин Уитман се загледахме мълчаливо в продължение на няколко секунди. После той се усмихна широко и неочаквано потупа бузата ми.
— Е, горе главата! Сигурен съм, че можеш да научиш още много неща! — рече той, докато се отдалечаваше. — И така, Гордън, какво е положението? Отново ли съчинението ти е преписано изцяло от интернет?
— Но вие винаги казвате, че трябва да използваме всички източници, които успеем да намерим — защити се Гордън, като мутиращият му глас успя да се извиси с две октави — истинско постижение само за едно изречение.
— Какво искаше от вас господин Уитман? — Синтия Дейл се обърна назад към нас. — Каква беше тази папка? И защо те помилва, Гуендолин?
— Няма повод за ревност, Син — каза Лесли. — Той не ни обича нито грам повече, отколкото теб.
— О, изобщо не ревнувам. Искам да кажа, уф, защо всички си мислят, че съм влюбена в този мъж?
— Може би, защото си председателка на фенклуба „Уилям Уитман“? — предположих аз.
— Или защото написа върху един лист двайсет пъти Синтия Уитман с обяснението, че искаш да знаеш какво е чувството? — допълни Лесли.
11
Анаграма — вид игра на думи, състояща се в пренареждане на буквите от дума или фраза, така че да се образува нова дума или фраза. — Бел. прев.